Експерти по човешки ресурси, представители на бизнеса и юристи обсъдиха в ефира на NOVA готвените промени в трудовото законодателство у нас, свързани с отпадането на тайната на заплатите. Новите регулации, които произтичат от европейска директива за прозрачност на доходите, са в процес на активно обществено обсъждане, което ще продължи до 2 юни 2026 година. Реформата предвижда сериозни трансформации в отношенията между работници и работодатели, като целта е да се гарантира равно заплащане за равен труд.
Основната промяна ще засегне пряко възможностите на служителите да изискват пълна яснота относно възнагражденията в компаниите. Експертът по човешки ресурси и член на Българската асоциация за управление на хора Стефка Танчева разясни механизмите, по които ще функционира новият закон.
"Най-голямата промяна е, че всеки служител ще има право да поиска информация какво е неговото възнаграждение спрямо равни на неговата позиция от една категория труд хора. Работодателят ще бъде длъжен да отговори в 14-дневен срок и да се аргументира, ако има разлика във възнаграждението" – посочи Стефка Танчева.
Тя допълни, че бизнесът трябва да използва времето до 2 юни, за да даде своите конструктивни предложения, така че текстовете да заработят ефективно, без да се превръщат в излишна административна тежест. Новите правила ще променят изцяло и пазара на труда още на ниво кандидатстване.
"Директивата предвижда във всяка обява за работа да бъдат посочени диапазонът на възнаграждението и критериите, въз основа на които се определя заплащането - изискванията, стандартите и работните процеси, които обосновават конкретния размер на възнаграждението" – заяви още експертът.
Отпорът на бизнеса срещу бюрокрациятаОт страна на работодателските организации изразиха сериозни опасения, че новите изисквания ще натоварят излишно фирмите у нас, особено в сектора на малкия и средния бизнес. Изпълнителният директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) Добрин Иванов изтъкна, че страната ни се опитва да разреши проблем, който реално не е толкова мащабен на местно ниво.
"Проблемът за бизнеса е такъв, че с тези промени ние се опитваме да решим един несъществуващ проблем. Специално за България неравнопоставеност в заплащането между мъжете и жените почти не съществува. Този проблем се опитваме да го решим с много тежки административни регулации, а той не е толкова масов у нас" – коментира Добрин Иванов.
Според него изискването за определяне на конкретно лице, което да отговаря за тази дейност в предприятията, ще доведе до допълнителни финансови плащания и организационни трудности. Той напомни, че обективните фактори за определяне на разлики в заплатите остават четири: умения на служителя, полагани усилия, поемана отговорност и условия на труд.
Задължителни мерки при сериозни разминаванияАдвокатът по трудово право Радостина Янева посочи, че малките работодатели масово изостават със спазването на трудовото законодателство и за тях новите правила ще бъдат сериозно предизвикателство. Проблеми се очакват най-вече при правилното категоризиране на служителите, които полагат труд с еднаква стойност.
Юристът поясни, че законът няма да забрани изцяло различното плащане на еднакви позиции, но всяко изключение ще изисква желязна и писмена обосновка от мениджмънта. При липса на аргументи и наличие на големи разминавания, фирмите ще подлежат на санкции и проверки.
"В някои случаи за работодателите, които имат над 5% разлики и няма обосновка, ще възникват допълнителни задължения - това е да докладват задължително пред Комисията за защита от дискриминация и да се приемат така наречените коригиращи мерки" – предупреди Радостина Янева.
