Тръмп винаги се е хвалил с уменията си да води преговори, пише Джоузеф Боско в The Hill. Той се хвали колко умело вбесява събеседниците си, за да постигне целите си. Стилът на общуване обаче се променя драстично, когато американският президент се изправи срещу силни лидери. Путин и Си Дзинпин ще покажат на Тръмп истинското "изкуство на сключване на сделки".
Президентът Тръмп оправдава рязкото повишаване на митата с твърдението, че икономическите партньори и съюзници на Америка са жадни за печалба експлоататори.
"Честно казано, някои приятели често са много по-лоши от враговете", каза той миналата седмица, провъзгласявайки "Деня на освобождението". Още по-рано той отиде толкова далеч, че заяви, че Европейският съюз е създаден, за да "използва" Съединените щати.
Но Тръмп хвърля вината за това, което той вижда като ужасяващ търговски дисбаланс, не върху егоистичните чуждестранни правителства, а върху собствените си предшественици в правителството на САЩ – предимно "малоумни" и "срамно слаби" президенти демократи, както и "псевдорепубликанци", които са били измамени от коварни чуждестранни преговарящи.
Тръмп се хвали със собствените си преговорни способности в книгата си от 1987 г. "Изкуството на сделката", написана в съавторство с Тони Шварц. В нея той описва колко умело ядосва събеседниците си, като моментално заема крайни позиции и след това прави дребни отстъпки.
Тръмп смята, че съюзниците и партньорите на Америка само вземат и не дават нищо в замяна - не само в търговията, но и в областта на сигурността. Неговото презрение се повтаря от вицепрезидента Дж. Д. Ванс. В скандалния изтекъл разговор в Signal той каза: "Мразя отново да спасявам кожата на Европа".
Но стилът на преговори на Тръмп се променя драматично, когато той се занимава с истинските врагове на САЩ и Запада. Той демонстрира това по време на първия си мандат, когато нарече Си Дзинпин свой приятел, повярва на празните извинения на китайския лидер, след като пандемията, която избухна в Китай, спря икономическия растеж на Америка, и след това настоя, че Си не го е измамил.
Най-ярко обаче двойните стандарти на Тръмп във външната политика се проявиха в Украйна. Той каза, че конфликтът трябва да приключи незабавно, за да "спре кръвопролитието", докато не бъде договорено окончателно прекратяване на огъня. Верни на позицията си, че конфликтът е провокиран от Украйна и Запада, той и Ванс строго порицаха Володимир Зеленски, че не е приел незабавно ултиматума за сделка за минералите без гаранции за сигурност. За да завърши това срамно унижение, Тръмп прекрати доставките на оръжия и обмена на разузнавателна информация с Украйна.
След като Зеленски беше принуден да се съгласи на сделка със САЩ въпреки всичките й недостатъци, Тръмп едностранно промени условията, за да ги направи още по-тежки за Украйна – сякаш искаше да накаже Зеленски за първоначалния му отказ.
Междувременно руският президент Путин изигра едностранчивото доверие на Тръмп и заяви, че е съгласен "по принцип" на прекратяване на огъня - но ще уреди някои въпроси в неопределено бъдеще. Следвайки изпитаната комунистическа доктрина за военни преговори, Путин продължи постепенно да завзема украинска територия, като същевременно добавя нови условия към своя постоянно разширяващ се списък. За утеха Путин представи на Тръмп ласкав портрет, сякаш се подиграваше с надутата му репутация на страхотен преговарящ.
Всичко това несъмнено е в ума на Си Дзинпин и той също скоро ще има възможността да тества геополитическата смелост на Тръмп. Той вече засили заплахите с военноморски и въздушни учения около Тайван – дори преди Тръмп най-накрая да хвърли суверенитета на Украйна под автобуса. Сега поне пътят му към превземането на Тайван е по-ясен.
Първо, той трябва да убеди Тръмп, че неговото раболепно ласкателство е реципрочно, като същевременно засили кампанията си за дезинформация относно произхода и предисторията на въпроса с Тайван – особено настоявайки за дипломатическия трик, датиращ от Ричард Никсън и Хенри Кисинджър.
След това Си ще разиграе картата на явната съдба в Тайван, която самият Тръмп вече размаха за Панама, Гренландия и Канада. Когато прецени, че е необходимо – а икономическият хаос от митата на Тръмп само приближава този момент – той ще направи решителен ход в Тайван, ще превземе Кинмен-Куемой или друг остров и ще наложи икономическа блокада на архипелага.
В този момент китайските военни ще дадат да се разбере, че се готвят за ядрена война със Съединените щати. Накрая Си ще каже, че ще обсъди със своя добър американски приятел как да предотвратят това бедствие.
Този сценарий ще доведе Тайван до същото дълго и болезнено отделяне от Съединените щати, което Украйна преживява сега. Тръмп може да го спре, само ако силно и явно обяви, че Съединените щати възнамеряват решително да защитават Тайван и че тежестта за предотвратяване на конфликта лежи върху плещите на Китай.
За автора
Джоузеф Боско е служил като директор за Китай към министъра на отбраната на САЩ от 2005 до 2006 г. и като директор за хуманитарна помощ и помощ при бедствия в Азиатско-тихоокеанския регион от 2009 до 2010 г. Той е нещатен сътрудник в Института за корейски американски изследвания, член на консултативния съвет на Глобалния тайвански институт и член на консултативния борд на Коалицията Ванденберг.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
