Това намерение е подробно описано в копие от 12-страничния проект на ЕС за развитието на изкуствения интелект. Документът определя действията, които би трябвало да бъдат предприети, за да се катализират съществуващите силни страни на Европейския съюз в областта на AI, а същевременно да се намали зависимостта му от облачни услуги „зад граница“.
„В момента ЕС изостава от САЩ и Китай по отношение на наличния капацитет на центровете за данни. Разчита до голяма степен на инфраструктура, инсталирана в други региони на света, до която потребителите от ЕС имат достъп чрез облака. Тази зависимост от инфраструктура извън ЕС е проблем за европейската индустрия и за публичните органи“, се казва в проектодокумента.
„За да обслужва адекватно нуждите на бизнеса и публичните администрации в целия ЕС от технологии за изкуствен интелект и общи изчисления, както и за да гарантира своята конкурентоспособност и суверенитет, ЕС следва да увеличи настоящия си капацитет за облачни услуги и центрове за данни по географски балансиран начин“, се казва в документа.
Подготовка на нов закон
На ход в момента е подготовката на нов закон в ЕС. Той цели да гарантира, че ЕС има достъп до достатъчно суверенен облачен капацитет. За целта ЕС провежда консултации относно създаването на нормата, наречена „Закон за развитие на облачни услуги и изкуствения интелект“. Надеждата е въвеждането му да ускори темпото на развитие на нови центрове за данни.
„Днес средното време за получаване на разрешение – и свързаните с него екологични разрешения – за изграждане на център за данни в Европа често е над 48 месеца… Индустрията за центрове за данни се затруднява да идентифицира подходящи места и да получи достатъчно енергия за захранване на съоръженията. Законът ще се справи с тези пречки“, се казва в проекта.
В това отношение законът би трябвало да донесе облекчение. Проектите за центрове за данни, които отговарят на определени изисквания за енергийна и водна ефективност, ще се възползват от опростени процедури за издаване на разрешения. Така строежите ще могат да бъдат ускорени.
Да се разчита на собствен, суверенен „облачен“ капацитет – разположен в рамките на ЕС – ще е от възлово значение за критичните сценарии на употреба, включително редица приложения с изкуствен интелект. За тях са нужни независимост и оперативната автономност.
Законът за развитие на облака и изкуствения интелект ще гарантира, че публичният сектор в ЕС може да разчита на подобен капацитет. Това е ще е важно за навлизането на изкуствения интелект в публичния сектор.
Документът също така очертава намерението на ЕС да подобри конкуренцията на пазара на облачни услуги. „В по-общ план, за да се даде възможност за навлизане на пазара на по-разнообразен набор от доставчици на облачни услуги, Законът за развитие на облака и изкуствения интелект ще проучи създаването на общ пазар за облачен капацитет и услуги“, гласи проектът.
Собствен подход към изкуствения интелект
Всички тези действия са част от стремежа на ЕС да установи свой собствен „отличителен подход към изкуствения интелект, като се възползва от силните си страни и това, което прави най-добре“, така че да може да се позиционира като „континент на изкуствения интелект“.
Въпросните силни страни включват достъп до „значителен набор от инженери и квалифицирани специалисти, голям единен пазар с единен набор от правила за безопасност“, които гарантират, че технологиите за изкуствен интелект, произвеждани и използвани от неговите членове, са висококачествени и надеждни.
Налице са над 6300 новостартиращи компании в областта на изкуствения интелект в ЕС. Над 600 от тях са фокусирани върху генеративния изкуствен интелект (GenAI). Част от амбициите на ЕС сега са да предприеме действия, за да гарантира, че тези фирми – както и изследователите в сферата на изкуствения интелект в ЕС – разполагат с необходимите ресурси, за да превърнат ранните си стъпки в дългосрочни истории на успех и възход.
По този въпрос в документа се казва, че е необходимо да се увеличи мащабът на публичната изчислителна инфраструктура за изкуствен интелект на континента чрез създаване на „гигафабрики“, съдържащи енергийно ефективен, високопроизводителен изчислителен капацитет, който може да бъде свързан чрез мрежи, за да се създадат „фабрики за изкуствен интелект“.
Гигафабрики за AI
ЕС вече се е ангажирал да предостави 20 милиарда евро финансиране за инфраструктура за изкуствен интелект. Това би трябвало да покрие частично създаването на пет „гигафабрики“ за AI. Наред с това ЕС призовава заинтересованите страни да се ангажират със създаването на публично-частни партньорства, за да ускорят изграждането на въпросните съоръжения.
„Тези гигафабрики ще насърчат научното сътрудничество около мощни и уникални инфраструктури, обединявайки изследователи, предприемачи и инвеститори, за да се справят с амбициозни проекти в области като здравеопазване, роботика и научни открития“, се казва в документа.
Амбициите на ЕС да стане суперсила в областта на изкуствения интелект ще изискват и достъп до по-качествени данни. Ще е потребна и повече работа по разработването на алгоритми за изкуствен интелект – и насърчаване на тяхното приемане в „стратегически сектори“.
Необходимо е да се направи повече, за да се разшири „силната база от таланти в областта на изкуствения интелект“ в ЕС чрез „допълнително развитие на високи постижения в образованието и изследванията в областта на изкуствения интелект“, като се улесни легалната миграция на квалифицирани работници в тази област през континента, пише още в документа.
