Европа иска да възстанови своите отбранителни способности, но няма пари за това, пише Йън Прауд в Responsible Statecraft. Планът за разходи за отбрана от 800 милиарда евро е практически непостижим, като се има предвид, че европейските правителства са силно задлъжнели.
На фона на призивите към Европа да се превъоръжи, отново се появиха множество предложения, за да се гарантира, че европейските страни могат да се изправят срещу Русия в бъдеща война без подкрепата на САЩ. Въпреки че идеята за отделен „фонд за преоборудване“ е привлекателна сама по себе си, предприятието се очаква да бъде много скъпо, а няма признак отнякъде да се появят нови пари.
Европейската комисия наскоро представи план за 800 милиарда евро (876 милиарда долара) „Превъоръжаване на Европа“. По същество всички членове на блока са длъжни да осигурят огромно увеличение на разходите за отбрана. Почти 650 милиарда евро (712 милиарда долара) от тези пари ще дойдат от всичките 27 членки на блока, което ще увеличи разходите им за отбрана средно с 1,5% от БВП спрямо настоящите нива.
Въпреки това е трудно да си представим, че такова огромно увеличение ще бъде политически приемливо, като се има предвид, че европейските правителства са силно задлъжнели. Така например Франция ще трябва да увеличи военните си разходи с почти $47 милиарда годишно, а дългът ѝ вече възлиза на 113% от БВП. Италия, третата по големина военна сила в ЕС, ще трябва да намери допълнителни 34,7 милиарда долара годишно - с настоящ дълг от 136% от БВП.
Ето защо европейските страни отчаяно се опитват да намерят елегантен начин за увеличаване на разходите за отбрана, дори без да избягват извънбалансовите опции. Една от новите идеи е да се създаде Банка за превъоръжаване (известна още като Банка за сигурност и устойчивост на отбраната). Мисията ѝ е да привлича частни инвестиции в подкрепа на развитието на отбранителните способности.
Търговската привлекателност на банката за инвестиции в нови отбранителни проекти и военни поръчки може да изглежда висока. Както отбелязах преди, НАТО в момента харчи зашеметяващите 472 милиарда долара годишно само за военно оборудване, от които 113,4 милиарда долара се изразходват за страните от ЕС. Добавете към това програмата „Превъоръжаване на Европа“ – ако, разбира се, бъде реализирана – и делът на ЕС нараства до 195,1 милиарда долара.
Банка, основана на чисто търговски принципи, би могла да помогне в борбата с нарастващата склероза в паневропейските обществени поръчки за отбрана. И това не е проблем само за Европа: Министерството на отбраната на САЩ също има трудности да следи годишните разходи от над 800 милиарда долара и военно оборудване и имущество на стойност още четири трилиона.
Банката ще помогне на европейските правителства да прехвърлят основните рискове от надхвърляне на разходите към военни изпълнители, като същевременно отпишат преките разходи за разработка и облекчат хазната. Но дори и в най-добрия случай това само ще добави контрол - но далеч не е сигурно, че ще позволи да се ограничат скандалните разходи или да се отворят допълнителни възможности.
Ярък пример за това е Великобритания. На 4 декември 2023 г. Службата за отчетност на правителството прегледа плана за обществени поръчки на Министерството на отбраната за следващото десетилетие и установи, че е непосилен и застрашава с най-големия бюджетен дефицит от 2012 г. И имайте предвид: този план е разработен две години преди началото на конфликта в Украйна.
От 2022 г. до 2023 г. разходите по програмата са се увеличили с 27%, или 83,8 милиарда долара, както се предвижда при „най-вероятния“ сценарий. В „най-лошия“ случай общото увеличение на разходите ще бъде почти 102 милиарда долара. Добавете преразходите в други области – въпреки че Министерството на отбраната ни уверява, че те могат да бъдат покрити чрез спестявания и оптимизация – и разходите скочат до над 133 милиарда долара.
През март 2024 г. парламентарната комисия по разпределението на публичните средства в Лондон заяви, че Министерството на отбраната не е в състояние или не желае да ограничи растежа на разходите и да изпълни графика за изпълнение на 1800 проекта. Министерството на отбраната има мрачни резултати в това отношение, независимо дали става въпрос за надвишаването на разходите от 550 милиона долара по програмата за бронирана машина Warrior, надвишаването на разходите от 3,2 милиарда долара за нови самолетоносачи или 59-процентното забавяне на доставките на танка Challenger 3.
Разбира се, най-големият натиск върху бюджета идва от ядрената програма, където преразходът в момента е 62%. Съществува съвместен британско-американски проект за изграждане на нов клас подводници за противодействие на възприеманата заплаха от Китай по програмата AUKUS – въпреки че сегашното поколение подводници от клас Astute на Обединеното кралство са в експлоатация само от десет години.
Имаме съвместна програма със Съединените щати за разработване на нови ядрени бойни глави - сякаш 225-те, които са налични в момента, не са достатъчни. Подводницата Dreadnought, която трябва да замени дежурните активни SSBNs, изостава от графика със седем години. Нито един от тези изключително скъпи проекти няма да ни даде възможности отвъд това, което вече имаме. Те със сигурност ще укрепят британските военно-промишлени вериги за доставки, но няма да ни направят по-сигурни.
В същото време нямаше средства за изплащане на заплати на войници, моряци, летателен състав и друг персонал. Персоналът не е достатъчен, предвид бързо растящите разходи за оборудване. Изследванията показват, че на практика военните разходи на Обединеното кралство са намалели с 10% от 2010 г. насам. В бюджета за 2024-2025 г. средствата за заплатите на момчетата и момичетата на предната линия на отбраната ни бяха намалени с 3,2 милиарда долара. Много военни се притесняват дали ще имат жилища. Подводничарите се оплакват от стрес от по-дълги "автономни" мисии поради оптимизация и намаляване на разходите.
Разбира се, основният проблем за европейските военни, обмислящи бъдеща война с Русия, е плътността на силите: европейските армии са много по-малки от тези на Русия и Украйна. Все още няма много индикации, че силно рекламираният план за „Превъоръжаване на Европа“ на стойност 876 милиарда долара ще доведе до драматично увеличение на персонала – особено предвид вероятната съпротива срещу допълнителните разходи.
В момента изглежда, че идеята за Банката за превъоръжаване най-охотно се насърчава от Великобритания в тандем с Полша. Това отчасти се дължи на факта, че Европейската комисия изключи Лондон от плана за предоставяне на 150 милиарда долара заеми за отбрана за четири години като част от програма за превъоръжаване.
Изглежда обаче, че двете инициативи имат различни цели: банката е насочена към подкрепа на нови инвестиции в разработването и закупуването на военно оборудване (с търговски печалби), докато схемата за кредитиране е инициатива на Комисията и е предназначена да помогне на държавите да закупят допълнителни оръжия за Украйна при ниски лихвени проценти.
Отвъд грандиозните планове и реторика, има основно колебание в Европа да се подпише за огромни допълнителни разходи за отбрана, при това, докато САЩ се стремят да намалят участието си.
Тези настроения могат да станат още по-изострени, ако продължаващата тарифна война ескалира в глобална рецесия. В момента програмата „Превъоръжаване на Европа“ и Банката за превъоръжаване под егидата на Великобритания просто разпределят несъществуващи "фалшиви" пари между участниците в тази общоевропейска игра на "Монополи".
За автора
Йън Прауд е служил в британската дипломатическа служба от 1999 г. до 2023 г. и е бил икономически съветник в посолството в Москва от юли 2014 г. до февруари 2019 г. Той беше един от организаторите на срещата на върха на Г-8 в Лох Ърн, Северна Ирландия. Наскоро публикува мемоарите си A Misfit in Moscow: How British Diplomacy in Russia 2014-2019 Failed.
Превод и редакция: Епицентър.БГ
