Лазаровден е - един от най-женствените и красиви празници в народния календар, който предвещава настъпването на Великден и идването на пролетта.
Лазаровден се чества винаги в съботата преди Цветница и носи силно символично значение.
Според християнската традиция, на този ден Исус Христос възкресява Лазар – четиридневен покойник, брат на Марта и Мария, и връща диханието и живота във вените му.
Исус имал трима много близки приятели, които живеели във Витания — Лазар и сестрите му Мария и Марта. Един ден, докато Исус бил от другата страна на Йордан, Мария и Марта изпратили човек да му съобщи: „Лазар е много болен. Молим те, ела бързо!“ Но Исус не тръгнал веднага, а останал там още два дни. После казал на учениците си: „Хайде да отидем във Витания. Лазар спи и аз ще го събудя.“ Апостолите отвърнали: „Добре е, че спи. Това ще му помогне да се оправи.“ Затова Исус им казал ясно: „Лазар умря.“
Когато Исус пристигнал във Витания, Лазар бил погребан от 4 дни. Много хора били дошли да утешат Марта и Мария. Когато чула, че Исус е дошъл, Марта изтичала да го посрещне. Тя му казала: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми нямаше да умре“.
Исус казал: „Брат ти ще живее отново. Вярваш ли в това, Марта?“ Тя отговорила: „Вярвам, че ще възкръсне при възкресението.“
Исус заявил: „Аз съм възкресението и животът.“
После Марта отишла при Мария и ѝ казала: „Исус е тук.“
Мария изтичала при него и хората я последвали. Тя паднала в краката му и като не спирала да плаче, казала: „Господарю, ако ти беше тук, брат ми щеше още да е жив.“ Като я видял как страда, Исус също заплакал. Тогава хората казали: „Вижте колко много обичаше Лазар!“ Но някои се чудели: „Защо не спаси приятеля си?“
Какво щял да направи Исус?
Той отишъл до гробницата. На входа ѝ имало голям камък. Исус заповядал: „Махнете камъка“. Марта казала: „Минаха 4 дни и тялото ще мирише“.
Въпреки това преместили камъка и Исус се помолил: „Татко, благодаря ти, че ме чу. Знам, че винаги ме чуваш, но говоря на глас, за да може тези хора да разберат, че ти си ме изпратил“.
След това извикал силно: „Лазаре, излез!“
Тогава се случило нещо удивително - Лазар излязъл от гробницата, увит в ленени превръзки. Исус казал: „Махнете му превръзките и го оставете да си върви“.
Мнозина, които видели това, повярвали в Исус. Някои обаче отишли да разкажат на фарисеите. Оттогава нататък фарисеите искали да убият и Исус, и Лазар. Един от 12–те апостоли, Юда Искариот, тайно отишъл при тях и ги попитал: „Колко пари ще ми дадете, ако ви помогна да намерите Исус?“. Те се уговорили за 30 сребърника и Юда започнал да търси възможност да им го предаде.
От този момент нататък смъртта престанала да бъде краят, защото, след като възкресил Лазар, Христос ще възкръсне на свой ред, за да покаже, че вярата и Бог са по-силни от смъртта.
Лазаруване – ритуал на женствеността и благословията
Най-знаковият обичай, свързан с Лазаровден, е лазаруването – древна моминска традиция, която оцелява през вековете. Млади, неомъжени момичета – лазарки – обличат празнични носии, сплитат венци от пролетни цветя и тръгват из селото или квартала, за да благославят домовете с песни и наричания за здраве, плодородие и благополучие.
В замяна, стопаните ги даряват с яйца, брашно и пари – символи на живот и благоденствие. Смята се, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи.
През 2025 г. в много български населени места традицията е съживена от местни читалища, училища и културни центрове, които организират възстановки на обичая.
Обредната храна и символите на пролетта
Типични за Лазаровден са обредните хлябове – с красиви украси от тесто под формата на цветя, птици или кръстове. Те се носят в църква за освещаване или се подаряват на лазарките. Венците от върба, които момичетата сплитат, се запазват през цялата година като символ на здраве и защита.
Въпреки че празникът има религиозни корени, неговата народна форма често надделява и до днес той остава жив мост между християнството и езическите представи за прераждането на природата.
Лазаровден – традиция в риск?
През последните години все по-често се чува тревога, че обичаят изчезва от големите градове, където ритъмът на съвременното ежедневие изтласква народните традиции. Образователни и културни институции опитват да възродят интереса сред децата и младите хора, но борбата с комерсиализацията и глобализацията не е лека.
И все пак в малките населени места Лазаровден продължава да се почита с неподправена обич и усещане за принадлежност – като живо доказателство, че народната памет не се заличава с времето.
