Днес се навършват точно 100 години от най-кървавия терористичен акт в историята на България – атентатът в катедралния храм "Света Неделя", извършен на 16 април 1925 година. Този брутален акт, изпълнен преднамерено на Велики четвъртък, няма аналог в българската история. В църквата загиват 134 души непосредствено след взрива, а общият брой на жертвите надхвърля 200, когато се прибавят и починалите от раните си от общо 500-те пострадали.
"Атентатът в катедралния храм 'Света Неделя' е част от общ политически курс, следван от БКП в онзи период", обяснява проф. Веселин Янчев, историк и преподавател в Софийския университет. Експертът категорично подчертава, че изборът на ден за атентата не е случаен - предварително, на 14 април, е убит народният представител генерал Константин Георгиев, а опелото му събира военния и политическия елит на страната в храма.
Пъкленият план и политическият контекст
Атентаторите са разчитали на присъствието на цар Борис III, но монархът закъснява, тъй като присъства на погребенията на своите спътници, убити при неуспешния опит за атентат срещу него на 14 април в прохода Арабаконак. Историческите факти разкриват сложната предистория на събитието.
"Българската комунистическа партия много добре осъзнава, че в България няма условия за непосредствено революционно действие и се съпротивлява на натиска на Коминтерна да започне въоръжена борба", разяснява проф. Янчев. "В крайна сметка се вдига т.нар. Септемврийско въстание, което ясно показва, че към момента комунистическата партия не е в състояние да смени съществуващата власт. Няма нито човешкия, нито организационния, нито военния потенциал да го направи и е логично тя да потърси други пътища за по-нататъшно политическо развитие."
След потушаването на Септемврийското въстание от 1923 година, комунистическата партия е забранена, а властта засилва натиска и репресиите срещу нейни членове. В отговор, нелегалната вече партия започва да планира удари срещу представители на властта. Първоначално се обмисля атака в Юнион клуб, но този план пропада, и вниманието се насочва към катедралата "Свети Крал" (днешната "Света Неделя").
Разрушението и човешката трагедия
На 16 април 1925 година в 15:23 часа в храма избухва мощна бомба. Главният купол на катедралата рухва, а под останките намират смъртта си множество невинни хора. Сред жертвите са 12 генерали, 15 полковници и други офицери, оцелели и сражавали се за България в три или четири войни. След атентата настъпва хаос и масово възмущение в обществото.
"Когато говорим за причините довели до този нечовешки акт на политическо насилие, не бива да губим връзката им с общия политически курс, по който се движи Българската комунистическа партия след 1923 година и желанието им да се ускори пътя до ново въоръжено въстание," подчертава проф. Янчев.
Въпроси без ясни отговори и днесВъпреки че от този черен ден за България измина цял век, все още остават много неизяснени въпроси. Един от тях е каква точно е била крайната цел на извършителите.
"За съжаление обясненията, с които разполагаме са давани постфактум. Те са от онези дейци, останали живи и заинтересовани да останат невинни. Главните организатори загиват непосредствено след атентата и техните цели едва ли можем да научим," казва историкът. "Освен това звучи напълно нелогично хора, които са военни и се занимават с политическа дейност, да си представят, че политическа власт може да бъде съборена с физическото унищожаване на настоящото политическо ръководство."
Един век по-късно атентатът в "Света Неделя" остава не просто историческа трагедия, но и мрачно напомняне за това колко далеч може да стигне политическият екстремизъм и какви жестоки последици може да има за обществото.
