Скоро на пазара на труда вече няма да чувате въпроса "Каква заплата получавате в момента?" Благодарение на нова Директива на Европейския съюз, работодателите ще бъдат задължени да обявяват предварително диапазона на заплащане за всяка позиция, което ще даде истинска преговорна сила на кандидатите за работа.
От 7 юни 2026 година работодателите в целия Европейски съюз, включително и в България, ще трябва да съобщават възнаграждението или неговия диапазон още преди интервюто за работа. Целта е не само да се гарантират прозрачни преговори, но и да се премахне дискриминацията в заплащането между половете.
По данни на Евростат за 2023 година жените в България получават с 13.5% по-ниски възнаграждения от мъжете, като в частния сектор тази разлика е двойно по-голяма от тази в обществения. Директивата атакува именно този проблем, като осветлява скритите досега практики при формирането на заплатите.
"Тази информация се предоставя по такъв начин, че да се гарантират информирани и прозрачни преговори за заплащането, като например в публикувана обява за свободно работно място, преди интервюто за работа или по друг начин", гласи текстът на директивата.
Особено важна промяна е изричната забрана работодателите да задават въпроси относно заплащането по време на "текущо трудово правоотношение или предходни трудови правоотношения" на кандидата. Това ще ограничи разпространената практика да се определя заплатата на база предишното възнаграждение, което често води до задълбочаване на неравенствата.
България закъснява с транспонирането на директивата
Въпреки че директивата влезе в сила още през 2023 година с гратисен период до 7 юни 2026 година, България почти не е напреднала по въпроса. Едва наскоро социалното министерство е създало междуведомствена работна група за изработване на необходимите законодателни промени.
Любопитен факт е, че страната ни всъщност не е подкрепила финалния вариант на директивата. От Министерството на труда и социалната политика посочват, че "България подкрепя целите на директивата за укрепване на прилагането на принципа за равно заплащане на жените и мъжете за равен труд, но не подкрепя нейния текст".
Основното възражение е, че директивата значително разширява обхвата на работодателите с нови задължения, без да отчита специфичното положение на малките и средните предприятия. Въпреки това, страната ни е длъжна да я приложи и работната група трябва да предложи промени в законодателството до края на 2025 година.
Напрежение между синдикати и работодатели
Новата директива вече предизвиква сериозни противоречия между синдикатите и работодателските организации.
"В момента българските работници са добре защитени от законодателството и директивата само ще създаде допълнителна административна тежест за бизнеса", коментира Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), цитиран от "Mediapool".
От своя страна, синдикатите обвиняват бизнес асоциациите, че активно се опитват да подкопаят директивата по време на транспонирането ѝ. "Директивата е много важна за нас, но напредъкът в работната група е труден и бавен, защото работодателите се противопоставят на промените", заявява Пламен Димитров, президент на КНСБ.
Големите компании ще публикуват доклади за разликите в заплащането
Директивата предвижда и поетапно въвеждане на задължения за докладване. От юни 2027 година компаниите с над 250 работници ще трябва да публикуват ежегодно данни за: разликата в заплащането между половете, медианните разлики, дела на служителите получаващи допълнителни възнаграждения и други показатели.
За фирмите със 150-249 работници докладите ще са на всеки три години, а тези със 100-149 служители ще публикуват първите си данни през 2031 година.
Ако се установи разлика в заплащането между мъжете и жените от поне 5% за която и да е категория работници без обективни причини, компаниите ще бъдат задължени да предприемат коригиращи мерки, вероятно с намесата на Главната инспекция по труда.
Опитът в други европейски държави
Опитът от други страни-членки на ЕС показва, че говоренето за заплати все още е тема табу в много части на Европа. Във Франция 45% от фирмите се притесняват от последиците на директивата, а в Испания едва 13.6% от компаниите правят публични заплатите на всички служители.
В Чехия, където разликата в заплащането между половете е 18%, над 60% от компаниите все още не отговарят на изискванията на директивата. В Австрия ситуацията е подобна, с 19% разлика в заплащането и едва 11% от фирмите, които са се занимавали интензивно с подготовката за новите изисквания.
Литва е постигнала по-значителен напредък, като изискването за посочване на предлаганата заплата в обявите за работа вече е до голяма степен изпълнено, според местната Държавна инспекция по труда.
Въпреки различните темпове на прилагане, експертите са единодушни, че директивата има потенциала да промени из основи начина, по който функционира трудовият пазар, да намали дискриминацията и да насърчи по-справедливи практики при определяне на заплатите.
