Велика Сряда е!
Третия ден от Страстната седмица е посветен на строг пост, в който църквата припомня за предателството на Юда и призовава към покаяние. В този ден Църквата си спомня за жената, „която беше грешница“ (блудница), дошла с алабастров съд, пълен с драгоценно миро. Сълзите ѝ се смесили с мирото, а покаянието ѝ — с любовта. С тях тя помазала нозете на Иисус и ги избърсала с косите си (Лука 7:36–50, Матей 26:6–13, Марк 14:3–9, Йоан 12:1–8). Това събитие се тълкува в богословската традиция като тайнствено помазване за погребение — предварително свидетелство за смъртта и погребението на Спасителя.
Жената, в своето дълбоко покаяние, се явява образ на всяка душа, която се връща към Бога не със слова, а със сълзи и дело. Христос приема не само нейното миро, но и нейното съкрушено сърце — нещото, което по думите на Псалмопевеца „Бог не ще презре“ (Пс. 50:19).
И в този ден, в тайната на дома на Симон Прокажения, се сблъскват две реалности: покаянието на грешницата и предателството на Юда, който укорява Христос, че мирото можело да се продаде и парите да се дадат на бедните. Но думите на Господа са необикновени:
"Защо смущавате жената? Тя извърши добро дело за Мене: защото сиромасите всякога имате при себе си, а Мене не всякога имате; като изля това миро върху тялото Ми, тя Ме приготви за погребение. Истина ви казвам: дето и да бъде проповядвано това Евангелие по цял свят, ще се разказва за неин спомен и това, що тя извърши." (Мат. 26:10–13).
В православието Великата сряда се свързва с евангелската Притча за двамата длъжници, в която Исус Христос сочи опрощаването на грешниците като по-важно от това на праведниците.
На този ден вярващите се замислят: дали и ние, които носим Христовото име, не предаваме Христа чрез нашите небогоугодни дела? От тоя ден коленопреклоненията на молитвата не престават.
Според Библията именно на третия ден от Страстната седмица се случва злокобният заговор срещу Божия син Иисус Христос. Един от дванадесетте апостоли го предава, като уговаря с еврейските първенци от Синедриона възнаграждение от 30 сребърника. Уговорката е Юда Искариотски да целуне учителя си, показвайки на властите кого да заловят.
Съдбоносното библейско събитие е Тайната вечеря, на която Исус дава на своите ученици последните си духовни напътствия. Пророкува смъртта си на кръста и прави поразителното изявление, че един от тях ще Го предаде на фарисеите, за да бъде съден, измъчван и разпнат.
Учениците са обхванати от мъка, огорчение и неувереност. Един по един те питат: „Да не съм аз, Господи?“ След като всички, с изключение на Юда, Му задават този въпрос, Исус им казва, че това ще бъде онзи, който натопи ръката си заедно с Него в блюдото. После взима къшей хляб, потапя го в соса от месото и го подава на Юда като знак на специална любов и приятелство. След moBa Иисус казва, че това, което ще се случи, е в известен смисъл неизбежно, но то не лишава предателя от отговорност - за него щеше да бъде по-добре, ако никога не се беше раждал. Юда съзнателно избира да продаде Спасителя и затова носи лична отговорност.
След вечерята Христос взима хляба, разчупва го и раздава на учениците си с думите: "Вземете, яжте, това е моето тяло!"
После вдига чашата с червено вино и казва: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв. Кръвта на Новия Завет, която се пролива за опрощаване на греховете." С тези слова се поставя началото на ново духовно учение, на нов мироглед. Установено е тайното свето причастие.
Същата вечер Иисус заедно с учениците си отива на Елеонската планина, за да отправи от нея молитвите си към Отеца.
... Вече е след полунощ. Свещениците са се споразумели да платят на Юда 30 сребърника, за да им предаде Иисус. Затова Юда предвожда голямо множество от хора на главните свещеници и фарисеите, които търсят Иисус. Заедно с тях е и отряд от въоръжени римски войници със своя военачалник.
Очевидно, когато Иисус го е отпратил от пасхалната вечеря, Юда е отишъл директно при главните свещеници. Те са събрали своите стражи, както и отряд войници. Юда може първо да ги е отвел в стаята, в която Исус и апостолите му са празнували Пасхата. Сега множеството, прекосило долината Кедрон, се е насочило към Гетсиманската градина. Освен оръжия хората носят светилници и факли и са решени да намерят Иисус.
Юда води тълпата на Маслиновата планина и е уверен, че знае къде е Иисус. През последната седмица, докато са пътували между Витания и Йерусалим, Иисус и апостолите често са спирали в Гетсиманската градина. Сега обаче е нощ и Иисус може би се крие в сенките на маслиновите дървета. Как тогава войниците, които може да не са го виждали преди, ще успеят да го разпознаят? За да им помогне, Юда ще им даде знак. Той казва: „Когото целуна, той е. Хванете го и го отведете под стража.“
Като води множеството в градината, Юда вижда Иисус с апостолите му и отива право при него. Той казва „Здравей, учителю!“ и целува Иисус, който му отвръща: „Приятелю, защо си дошъл?“ В отговор на собствения си въпрос Иисус пита: „Юда, с целувка ли предаваш Човешкия син?“.Той не казва нищо повече на своя предател!
Иисус пристъпва напред в светлината на факлите и светилниците и пита: „Кого търсите?“ Някой от тълпата отговаря: „Иисус Назарянина.“ Исус смело заявява: „Аз съм.“ Изненадани, мъжете падат на земята.
Вместо да се възползва от ситуацията и да побегне в мрака, Иисус пак пита кого търсят. Когато повтарят „Иисус Назарянина“, той спокойно отговаря: „Казах ви, че съм аз. Тогава ако търсите мене, оставете тези мъже да си вървят.“ Дори в този критичен момент Иисус си припомня обещанието си, че няма да изгуби нито един от тях. Иисус е опазил верните си апостоли и нито един не е изгубен „освен сина на унищожението“ — Юда. Затова Иисус моли верните му последователи да бъдат пуснати да си вървят.
Войниците се изправят и се насочват към Иисус и апостолите разбират какво се случва. Те питат: „Господарю, да нападнем ли с меч?“ Преди Иисус да успее да отговори, Петър изважда единия от двата меча, с които разполагат. Той напада Малх, един от робите на първосвещеника, и му отрязва дясното ухо.
Иисус докосва ухото на Малх и го излекува. Тогава дава важен урок, като заповядва на Петър: „Върни меча си на мястото му, защото всички, които вадят меч, от меч ще загинат.“ Иисус е готов да бъде заловен, тъй като обяснява: „Как обаче ще се изпълни записаното в Писанието, че трябва да стане така?“ После добавя: „Та нима няма да изпия чашата, която Бащата ми е дал?“
Иисус приема Божията воля за себе си, като дори е готов да умре.
Тогава пита множеството: „Нима сте дошли с мечове и тояги да ме хванете, сякаш съм разбойник? Всеки ден седях в храма и поучавах, а вие не дойдохте да ме заловите. Но всичко това става, за да се изпълнят пророческите писания.“
На същия ден в свещенната книга се споменава и случаят с една разкаяла се блудница. Като разбрала в коя къща е Иисус Христос тя отишла, занесла драгоценно миро и го изляла върху него, след което започнала да го бърше с косите си. Присъстващите възнегодували, защо мирото се излива напразно, а не се продаде и събраните пари да се раздадат на бедните. Христос помолил да не смущават жената, защото тя го подготвя за погребение. “Защото сиромасите винаги имате при себе си, а Мене – не винаги” – казал Иисус Христос.
Народните обичаи на днешния ден са разнообразни.
Според традицията в ранното утро на Великата сряда родителите изпращат децата да наберат големи китки здравец, който се съхранява пред иконите в съд с вода до Разпети петък. Тогава малчуганите го раздават на богомолците, запътили се към църквата. Децата берат и други билки и цветя, с които на сутринта на Великия четвъртък се боядисват великденските яйца.
На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа. Забравете за чистенето, прането, шиенето и дори за готвенето. Ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
