Великден е! Празникът на празниците!
Честито ВОСКРЕСЕНИЕ!
Христос възкръсна от мъртвите, със смъртта си смъртта победи. И на тези, които бяха в гробовете, живот подари...
Днес християните отбелязват най-светлия празник - Възкресение Христово.
Първите християни наричат Възкресение Празник на празниците, юдеите – Песах, което в превод значи “преминаващ”, а българите го утвърждават в народната си култура като Великден.
Той носи особеното настроение на пролетното възраждане на природата, но повече от всичко в него е закодиран копнежът на хората към духовно пречистване. На този ден вярващите се обръщат към себе си, за да открият доброто, отварят сърцата си един за друг с надеждата да измолят Божията благословия за щастие и благополучие.
По традиция Великден се празнува три дни – от неделя до вторник. В навечерието на Великия ден камбаните в християнските храмове известяват Христовото Възкресение, а вярващите влизат в църквите, копнеещи за общение и единение с Бога.
Палят свещи, за да пребъде в тях небесното Слънце. Молят се смирено, за да измолят благословия и спасение за душите си. Защото само в деня на невечерната неделя, за която няма свечеряване, няма полунощ, няма изгрев, те чуват гласа на Божието знамение – “Христос възкръсна от мъртвите. Радвайте се християни! Защото само в този ден идва спасението за грях или спасение от грях! Радвайте се, камбаните бият само веднъж за Възкресение!"
Благословени от духовника всички вярващи се поздравяват с думите „Христос Воскресе – Воистину Воскресе” и се борят с червено яйце, за да ознаменуват великото духовно събитие. После отнасят свещичка с Благодатния огън, за да влезе в домовете и душите им.
На връх Великден, според българската традиция, цялото семейство се събира на тържествен обяд у най-възрастните в рода. На празничната трапеза се слагат печено агне, баница със сирене, обредни погачи, червени яйца, вино и плодове.
Ритуално обядът започва с прикаждане на софрата от стопанката на дома и завършва с борене с великденските яйца и козунак. Най-радостни са децата, които се надпреварват да се чукат с червени яйца, докато намерят кое от тях е борецът. Този, който спечели надборването, се радва на голям късмет през годината.
В миналото и през трите празнични дни се играели прави хора в бавно, умерено темпо. Младите връзвали люлки, на които се люлеели дечецата и девойките. А ергените играели Каролен или Кральо Портальо. Близки и съседи си ходели на гости, разменяли си великденски яйца и козунаци, с пожелание за здраве и щастие на семейството.
След Възкресение Христово в продължение на 40 дни до Възнесение Господне (Спасовден) християните следват стара традиция да се поздравяват не с обичайното „Добър ден!“, а с празничните фрази: „Христос воскресе!“ и отговор: „Воистину воскресе!“ – напомня проф. Маргарет Димитрова от Факултета по славянски филологии на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Тя обяснява, че в българската езикова практика са възприети две форми на този поздрав – традиционната, архаична версия на църковнославянски: „Христос воскресе!“ / „Воистину воскресе!“, и съвременният ѝ новобългарски вариант: „Христос възкръсна!“ / „Наистина възкръсна!“. И двете са смислово и стилово приемливи, като първата придава по-тържествен и възвишен тон. За сметка на това, смесването на двете езикови системи – например „Христос възкресе“ или „Воистина възкръсна“ – не е езиково правилно и се смята за хибридна, неудачна форма.
