Смъртта на папа Франциск поставя началото на един от най-древните и тайнствени процеси в католическия свят — изборът на нов папа. Процедурата, позната като конклав, събира кардиналите в сърцето на Ватикана, където зад затворени врати и под клетва за мълчание, те избират следващия духовен водач на над милиард католици по света.
След оставката на папа Бенедикт XVI през 2013 г. на вярващите католици им отне две дълги седмици, за да получат отговор—кой ще бъде следващият представител на Бог на Земята?
На 13 март 2013 г. грамадната тълпа на площад Свети Петър във Ватикана избухна в радост. В небето над Сикстинската капела се издигна бял дим—знакът, че е избран нов папа. Журналисти се втурнаха да съобщят новината, която за минути обиколи света.
Този бял дим беше резултат от изгарянето на бюлетините след успешно гласуване на Колегията на кардиналите, които избраха папа Франциск. Така завърши един дълъг и сложен процес, чиито корени, според църковната традиция, водят началото си още от времето на Исус Христос.
След смъртта на папа Франциск, Църквата отново е изправена пред този избор, а католиците очакват да видят кой ще бъде неговият наследник.
Произходът на папството
Първоначално папата е бил просто епископ на Рим—позиция, заемана първо от Свети Петър, един от 12-те апостоли на Христос, според Католическата църква. Според т.нар. Петрова теория, властта, която Христос дава на Петър (когато той заема поста през 30 г. сл. Хр.), впоследствие се предава на всеки следващ папа.
Самият Петър бил наричан папа—дума, която идва от латински (papa) и изразява почит и уважение. В ранното християнство този термин се използвал за различни висши духовници, но чак през VI век римският епископ официално започнал да носи титлата папа. С времето се утвърдила концепцията за папско първенство—идеята, че римският папа е върховният лидер на Църквата, поставяйки го над останалите епископи.
Как се е оформил днешният процес на избор на папа?
До XI век изборът на папа бил повлиян както от духовенството, така и от обикновените вярващи. Това често водело до оспорвани избори и появата на антипапи—лица, които претендирали за папския престол без легитимен избор.
През 1059 г. папа Николай II издал указ, който реформирал процеса на избор. Той възложил правото на глас само на кардиналите епископи, елиминирайки влиянието на римската аристокрация и нисшето духовенство. Това било решаваща крачка към създаването на Колегията на кардиналите, официално оформена през 1150 г.
През вековете правилата за избор на папа продължавали да се променят.
- През 1179 г. било въведено изискването за мнозинство от две трети. - Броят на кардиналите се увеличавал—от около 30 през Средновековието до 70 през 1586 г. - През 1970 г. папа Павел VI определил, че кардиналите над 80 години губят правото си на глас. - През 1975 г. броят на кардиналите с право на глас бил ограничен до 120.
Днес Колегията на кардиналите включва 222 членове, като 120 от тях имат право на глас. До края на годината още осем кардинали ще загубят това право, след като навършат 80 години.
Избирането на нов папа в днешно време
Когато папата почине или подаде оставка, започва процесът на избор, известен като конклав. Всички кардинали с право на глас са задължени да присъстват, освен ако не са възпрепятствани по здравословни причини или поради възрастовата граница.
Оставката на папа е изключително рядко явление. Преди Бенедикт XVI през 2013 г., последният папа, който се оттеглил, бил Григорий XII през 1415 г.
След като папската катедра остане вакантна, конклавът започва в рамките на 15 до 20 дни. Това правило било установено през 1922 г., за да позволи на кардиналите достатъчно време да пристигнат в Рим.
Как се избира папата?
Всички кардинали са както избиратели, така и потенциални кандидати. Когато пристигнат в Рим, всеки от тях получава "титулярна" църква, която трябва да наблюдава по време на престоя си. Това също им дава възможност да станат по-видими сред вярващите.
В неделята преди конклава се провеждат литургии, но папските претенденти избягват да правят изявления, които биха могли да се възприемат като политическа кампания.
След като конклавът започне, кардиналите чакат в Сикстинската капела, докато не изберат нов папа. Тайните са строго съхранявани, а външни лица имат достъп единствено в извънредни случаи.
Процесът на гласуване включва три фази:
1. Pre-scrutiny – раздаване и попълване на бюлетини. 2. Scrutiny – тайно гласуване. 3. Post-scrutiny – преброяване, потвърждение и изгаряне на бюлетините.
Първото гласуване се провежда още в първия ден. Ако никой не бъде избран, се провеждат до четири гласувания на ден. Неуспешните бюлетини се изгарят, а ако изборът се проточи над три дни, кардиналите прекарват един ден в молитва и размисъл. Ако този цикъл се повтори седем пъти, се стига до балотаж между двамата най-силни кандидати.
Значението на белия и черния дим
За света извън Сикстинската капела единственият знак за резултата от гласуването е димът от комина.
Черният дим означава, че не е постигнат консенсус.Белият дим сигнализира, че е избран нов папа.
За да стане димът по-видим, още преди началото на конклава се монтира специална печка. Не е ясно кога точно започва практиката с дима, но белият дим като знак за избор на нов папа се проследява само до края на XIX или началото на XX век.
До 2005 г. Ватикана използвал натурални материали като мокра слама (за бял дим) и катран (за черен дим). През 2013 г. беше разкрито, че от 2005 г. насам се използва специална химическа смес:
Бял дим – калиев хлорат, лактоза и иглолистна смола. Черен дим – калиев перхлорат, антрацен и сяра.
През 2013 г. четири пъти се появи черен дим, преди накрая бял облак да обяви избора на нов папа. Само часове преди това на комина кацна самотна бяла чайка—знак, който мнозина приеха като предвестник на избора на папа Франциск.
Предстои да разберем кога ще се появи белият дим и дали и този път ще има знак за вярващите.
