Конституционният съд (КС) е образувал рекорден брой дела през 2024 г. - 42, от които 16 – по искания на отделни състави, като 11 от тях са отклонени. Това каза проф. Даниел Вълчев, декан на Юридическия факултет на СУ "Климент Охридски", при представянето на новия брой на "Юридически барометър", предаде БТА.
Общо 16 са решенията на КС за миналата година, като това е над средната стойност от 2016 г. досега (13 решения годишно).
Двадесет и третият брой на "Юридически барометър" обхваща цялата 2024 г., отбеляза проф. Вълчев. Законодателната дейност е специфична през този период, защото имаше големи прекъсвания в дейността на Народното събрание. От обичайните 180-200 закона, които в рамките на една година се приемат в България, този път са приети само 94 закона, като почти пет месеца нямаше нито един приет закон, коментира проф. Даниел Вълчев.
"Българският граждански кодекс" е темата на брой 23 на "Юридически барометър" – гражданска инициатива за периодично наблюдение и оценка на състоянието и развитието на правния ред в България, ръководена от проф. Даниел Вълчев.
Запазва се тенденцията над 90% от законите да бъдат изменяни и допълвани повече от веднъж годишно. Кодексът за социално осигуряване отново е законът с най-висок средногодишен брой изменения и допълнения – седем пъти годишно, отчитат още в новия брой на списанието. Прегледът на законодателството за 2024 г сочи за трайна тенденция в това закони да се променят не заради необходимост от усъвършенстване, а поради неизпълнение на приети срокове от страна на институциите, посочват от инициативата.
В рамките на темата на изданието екипът на "Юридически барометър" повдига въпроса за необходимостта от приемането на български граждански кодекс, като поставя началото на дискусия по една от най-старите, но и най-недовършени задачи пред българското законодателство – такава, която "вълнува умовете на поколения български юристи вече близо 100 години". България е една от малкото европейски държави без собствен граждански кодекс, въпреки че към момента в страната действат цели 11 кодекса в различни клонове на правото, добавят от инициативата.
Достойната, но тъжна история за съдбата на благородната, възвишена, държавотворяща идея за създаване на български граждански кодекс, ангажирала усилията и страстта на най-добрите ни учени, цивилисти, изявени юристи от практиката не бива да се забравя, каза при представянето на броя проф. дюн Иван Русчев - професор по гражданско и семейно право в Юридическия факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски " и академик - редовен член на Българската академия на науките.
За нея трябва да напомняме с огромната надежда тя да запали нови поддръжници, без чийто интелект и воля ще бъде обречена на забрава, този път завинаги. Крайно време е да се отхвърлят безкрайните оправдания, прикриващи очевидната незаинтересованост и на законодателното тяло, и на някои представители на юридическото съсловие, че за граждански кодекс у нас все още или вече не му е времето, че изработването на неговите текстове е сложно, че у нас няма юридически подготвени хора или като държава не притежаваме елитна правна прослойка, коментира проф. Русчев.
Крайно време е инертността, липсата на воля, незаинтересоваността към бъдещето на правото у нас да престане да се оправдава с обективни причини. Въпросът е не е във възможностите, а във волята тази десетилетна мечта да бъде сбъдната. Ще ми се да вярвам, че трудният, но славен път по изработването и най-вече по приемането на българския граждански кодекс тепърва предстои, каза още проф. Иван Русчев.
В настоящата обстановка Народното събрание е по-добре да приема по-малко, но по-сериозно обсъдени законопроекти и да не повтаряме грешки на предишни парламенти, каза председателят на парламента Наталия Киселова при представянето на новия брой.
Министърът на правосъдието Георги Георгиев каза, че е изключително важно "да си даваме сметка за значението на качеството на законодателството, много преди то да е факт".
