На 24 април отбелязваме Деня на възпоменание на жертвите на арменския геноцид, началото на който е поставено през 1915 г. със започналите арести и избивания на стотици арменски интелектуалци в Цариград (дн. Истанбул). Това бележи първия етап от системното изтребване на арменското население в Османската империя, разказва Евроком.
Исторически контекст и идеологията зад геноцида
С началото на Първата световна война, управляващите младотурци възприемат идеята за пантюркизъм – стремеж към изграждане на обединена турска империя, простираща се до Китай. Основна пречка за реализирането на този план се оказва арменското население, което не подлежи на турцизиране и е възприемано като заплаха.
Планът за геноцида е изготвен още през 1911–1912 г., но избухването на войната дава възможност за неговото осъществяване.
Трите етапа на арменския геноцид
Първи етап (24 април 1915 г.)
- Арест и избиване на арменски интелектуалци в Цариград.
- Това действие има за цел да отслаби и обезглави арменската общност, лишавайки я от своите лидери и културни носители.
Втори етап
- Мобилизация на близо 60 000 арменци в турската армия, последвано от обезоръжаването и избиването им.
- Масово ликвидиране на мъже в трудоспособна възраст.
Трети етап
- Депортиране на жени, деца и старци към Сирийската пустиня.
- По пътя: масови убийства, глад, болести, изнасилвания и насилствени помохамеданчвания.
- Стотици хиляди умират от жестокости или природни условия.
Последствия и разселване
- От над два милиона арменци в Османската империя, около 1,5 милиона са избити в периода 1915–1923 г.
- Оцелелите търсят убежище в чужбина – много се установяват във Франция и България, където арменската диаспора играе активна роля в запазване на историческата памет.
Арменци от Пейо Яворов
Изгнаници клети, отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.
Те пият... В пиянство щат лесно забрави
предишни неволи и днешни беди,
в кипящото вино щат спомен удави,
заспа ще дух болен в разбити гърди;
глава ще натегне, от нея тогава
изчезна ще майчин страдалчески лик
и няма да чуват, в пияна забрава,
за помощ синовна всегдашния клик.
Кат гонено стадо от някой звяр гладен,
разпръснати ей ги навсякъде веч -
тиранин беснеещ, кръвник безпощаден,
върху им издигна за всякога меч;
оставили в кърви нещастна родина,
оставили в пламък и бащин си кът,
немили-недраги в далека чужбина,
един - в механата! - открит им е път.
Те пеят... И дива е тяхната песен,
че рани разяждат ранени сърца,
че злоба ги дави в кипежа си бесен
и сълзи изстисква на бледни лица...
Че злъчка препълня сърца угнетени,
че огън в главите разсъдък суши,
че молния свети в очи накървени,
че мъст, мъст кръвнишка жадуват души.
А зимната буря им сякаш приглася,
бучи и завива страхотно в нощта
и вихром подема, издига, разнася
бунтовната песен широко в света.
И все по-зловещо небето тъмнее,
и все по се мръщи студената нощ,
и все по-горещо дружината пее,
и буря приглася с нечувана мощ...
Те пият и пеят... Отломка нищожна
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, и боси, и голи,
в край чужди събрани, в порутен бордей,
те пият - пиянство забравя неволи,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.