Днес правителството със свое решение определи поименния състав на Националния съвет за превенция и защита от домашното насилие в съответствие с новия състав на Министерския съвет, съгласно Решение на Народното събрание от 16.01.2025 г. за приемане на структура на Министерския съвет на Република България. Това съобщи Правителствената информационна служба.
Националният съвет е специализиран, постоянно действащ, колективен и консултативен орган към Министерския съвет за осъществяване на държавната политика за противодействие на домашното насилие, който координира, наблюдава и оценява политиките и мерките, предприемани от ангажираните институции.
Председател на Националния съвет за превенция и защита от домашно насилие е г-н Атанас Зафиров, заместник министър-председател. Заместник-председател на Съвета е г-н Георги Георгиев, министър на правосъдието.
В състава на Националния съвет се включват още министърът на вътрешните работи, министърът на труда и социалната политика, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката, министърът на младежта и спорта, представител на Върховния касационен съд, председателят на Държавната агенция за закрила на детето, изпълнителният директор на Агенцията за социално подпомагане, изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в Република България, както и представители на юридически лица с нестопанска цел, които осъществяват дейности по превенция и защита от домашното насилие.
Правителството предлага чрез закон да бъде ратифициран Протоколът за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства
Правителството ще предложи на Народното събрание чрез закон да бъде ратифициран Протоколът за изменение на Конвенцията за престъпленията и някои други действия, извършвани на борда на въздухоплавателните средства.
Конвенцията определя държавата на регистрация на въздухоплавателното средство като компетентна да упражни юрисдикцията си по отношение на престъпления и други действия, извършвани на борда на въздухоплавателното средство. Протоколът допълва това правило, като предвижда, при определени условия, държавата на кацане и държавата на оператора също да имат компетентност да упражняват юрисдикция при престъпления и незаконни действия, извършвани на борда на въздухоплавателното средство.
По този начин се отстраняват пропуските в Конвенцията, които възпрепятстват ефективното наказателно преследване на престъпленията, извършени на борда на въздухоплавателни средства, обслужващи международни полети.
Документът съдържа разпоредби, регламентиращи координацията между държавите, правото на справедлив съдебен процес и справедливо отношение, както и правото на авиационните оператори да търсят обезщетение за вреди, причинени от лице, спрямо което са предприети превантивни мерки.
Правителството се разпореди с имоти
Правителството промени статута на имот, разположен на територията на товарна жп гара Бургас, и го обяви за частна държавна собственост. Той е извън района, в който са разположени обектите на железопътната инфраструктура и е неоперативен актив за Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Чрез промяната на статута му, НКЖИ ще може да извърши продажба на имота, тъй като той не се ползва по предназначение.
Правителството обяви имот - публична държавна собственост за частна държавна собственост и го прехвърля в собственост на Община Царево. Теренът, с площ от 1950 кв. м, се намира в кв. „Василико", гр. Царево. Общината ще го използва за изграждане на градски парк с места за отдих, детска площадка и спортни съоръжения на открито, при съобразяване на законодателството и правилата в областта на държавните помощи. Ако до пет години от придобиването му Общината не реализира предвидените дейности, тя ще трябва да го прехвърли обратно на държавата. Областният управител на Бургас трябва да разработи механизъм за контрол, чрез който да осъществява периодични проверки за изпълнение на условията, при които се прехвърля имотът.
По решение на Министерския съвет два имота, представляващи морски плаж „Болата и същевременно част от защитена местност „Степите“ в с. Българево, община Каварна, област Добрич, преминават в управление на Министерството на туризма, съгласно Закона за устройството на Черноморското крайбрежие. Други пет имота в същата местност преминават в управление на областния управител на Добрич.
Имотите са публична държавна собственост и поради отпаднала необходимост управлението им се отнема от Министерството на околната среда и водите.
По решение на правителството имот - частна държавна собственост става публична държавна собственост и преминава в управление на Висшия съдебен съвет за нуждите на Районен съд - Златоград. Той е част от поземлен имот на бул. „България“ № 116 в град Златоград, в който функционира районния съд.
По решение на Министерския съвет Министерството на регионалното развитие и благоустройството получава управлението върху имот - публична държавна собственост в гр. Русе. Поради отпаднала необходимост управлението му се отнема от областния управител на Русе. Имотът представлява стая на шестия етаж в сградата на областната администрация на Русе, която се намира на пл. „Свобода“ № 6 в града.
Имотът ще бъде използван за работно помещение на Информационното звено в гр. Русе, което ще подпомага дейността на дирекция „Управление на териториалното сътрудничество“ на МРРБ, в качеството й на Национален орган по програмата ИНТЕРРЕГ VI-A Румъния - България 2021-2027. Служителите в него ще оказват експертна подкрепа на българските кандидати и партньори в проекти по програмата, участие в подготовка на договори за предоставяне на националното съфинансиране, техническа подкрепа на националния орган и българските членове на Комитета за наблюдение при подготовката и осъществяването на дейности и събития по програмата в трансграничния регион и др.
Стаята за нуждите на информационното звено е предложена от областния управител на Русе предвид необходимостта от координация с териториалния офис на Главна дирекция „Стратегическо планиране и програми за регионално развитие“ към министерството, който използва помещения в същата сграда.
Правителството предоставя безвъзмездно за управление на община Плевен имоти - публична държавна собственост за нуждите на Регионалния военноисторически музей - Плевен. Те се намират в град Плевен и представляват недвижими културни ценности с национално и местно значение. Това са: Параклис - мавзолей „Свети Георги Победоносец“, намиращ се на пл. „Възраждане“; Къща - музей „Цар Освободител Александър II“, на ул. „Васил Левски“ № 157; Къща - музей „Цар Освободител Александър II“, построена през 1876 г. от плевенския търговец Иван Вацов; Къща, изградена през 1860 г. от плевенския търговец Тодор Вацов, в която се помещава администрацията на Регионалния военноисторически музей - Плевен; Къща - музей „Стоян и Владимир Заимови“, намираща се на територията на Скобелев парк-музей; Две сгради - паметник на културата; Братска могила - костница, намираща се в Скобелев парк - музей.
Утвърдени са годишните разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд за 2025 г.
Министерският съвет утвърди годишните разчети на сметката за средства от Европейския съюз на Националния фонд към министъра на финансите за 2025 г. С приетото решение се осигурява финансов ресурс за ефективно и ефикасно изпълнение на програмите, съфинансирани от Европейския социален фонд, Европейския социален фонд+, Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд, Фонда за европейско подпомагане на най-нуждаещите се лица, Механизма за възстановяване и устойчивост, двустранните програми за трансгранично сътрудничество по външни граници на Европейския съюз и програмите, съфинансирани от Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство, Норвежкия финансов механизъм и Швейцарско-българската програма за сътрудничество и други инструменти за финансова помощ.
Решението е прието в изпълнение на чл. 82, ал. 1, т.1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и с него се гарантира прозрачността при разходването на публични средства по програмите и механизмите, съфинансирани от ЕС.
Правителството взе решение за увеличаване на участието на Република България в уставния капитал на ЕБВР
Със свое решение правителството одобри предприемането на действия във връзка с участието на Република България с 31 860 000 евро в увеличението на уставния капитал на Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Нарастването е в изпълнение на Решение № 265 на Съвета на управителите на ЕБВР от 15 декември 2023 година. Целта е да бъде осигурен достатъчно капитал в средносрочен план, който ще позволи да се поддържа подходящо ниво на дейност в държавите, в които Банката осъществява своите операции.
Към момента акционерният капитал на ЕБВР е 30 млрд. евро, а делът на страната ни в него е 237 110 000 евро, т.е. притежаваме 23 711 акции, всяка с право на един глас. Според представени от ЕБВР разчети общият размер на участието в увеличението на капитала, който България може да запише с максималния брой дялове (0,79% от общия размер на увеличението), е 31 860 000 евро или 3 186 нови акции.
Изпълнението на необходимите процедури по записването на посочените платими дялове ще даде възможност на България да запази позицията си като държава-съучредител на Банката и настоящия си дял от правата на глас в управителните органи на ЕБВР, както и ще задълбочи съществуващото сътрудничество с институцията.
Република България е член на ЕБВР от създаването й през 1990 година. От началото на дейността си до 31 януари 2025 г. Банката е инвестирала 4,791 млрд. евро за финансиране на 307 проекта у нас в областта на устойчивата инфраструктура, финансите, индустрията, търговията и агробизнеса.
Правителството одобри Годишен доклад за напредъка за 2025 г. по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 - 2028 година
Със свое решение правителството одобри Годишен доклад за напредъка за 2025 г. по изпълнението на Националния средносрочен фискално-структурен план на Република България за периода 2025 - 2028 година.
Съгласно реформираната рамка за икономическо управление на ЕС, в срок до 30 април всяка година държавите членки следва да представят на Европейската комисия годишен доклад за напредъка по изпълнението на своя средносрочен фискално- структурен план. В съответствие с този ангажимент България разработи своя пръв Годишен доклад за напредъка за 2025 г. по Националния си средносрочен фискално- структурен план за периода 2025 - 2028 година.
Докладът представя бюджетните развития през 2023 г. и 2024 г., както и прогноза за тях за 2025 година. Представени са отчетните и прогнозните данни за изпълнението на плана за нетните разходи, определен във фискално-структурния план. В Годишния доклад за напредъка са предоставени и най-новите макроикономически прогнози на българските власти, както и информация за напредъка в изпълнението на включените в Националния средносрочен фискално-структурен план реформи и инвестиции.
Отчисления в размер на 100% от печалбата за финансовата 2024 г. и междинен дивидент на държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала ще бъдат внесени в полза на държавата
Министерският съвет прие Разпореждане за установяване и внасяне в полза на държавата на отчисления от печалбата за финансовата 2024 година от държавните предприятия и търговските дружества с държавно участие в капитала. Отчисленията са в размер на 100% от печалбата за финансовата 2024 година. Актът съдържа и разпоредба за разпределяне на междинен дивидент от еднолични акционерни дружества с държавно участие („Български енергиен холдинг“ ЕАД, „Държавна консолидационна компания“ ЕАД, „Национална компания индустриални зони“ ЕАД и „ТЕРЕМ Холдинг“ ЕАД), на база приет междинен финансов отчет към 30.06.2025 г. Срокът за внасяне на отчисленията, съответно дивидент, е 27 май 2025 г., а по отношение на внасянето на междинния дивидент - срокът е 30 септември 2025 г.
От обхвата на Разпореждането са изключени лечебните заведения за болнична помощ, центровете за психично здраве, дружествата от отрасъл „Водоснабдяване и канализация“ и държавните предприятия по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, представляващи бюджетни организации по смисъла на Закона за публичните финанси.
Запазва се възможността за публичните дружества да разпределят и междинен 6-месечен дивидент, при спазване на изискванията на чл. 115в от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Срокът за внасяне на дивидента по този ред е до 15 декември 2025 г.
С приемането на разпореждането се осигуряват условия за изпълнение на приходната част на държавния бюджет в частта на неданъчните приходи от дивидент, в съответствие със заложените параметри в Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г. и в Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2025 - 2028 г., с оглед спазване на фискалните правила, съгласно Закона за публичните финанси.
Приет е Доклад за състоянието на защитата при бедствия
Правителството прие Доклад за състоянието на защитата при бедствия и Доклад за приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране през следващата календарна година.
Документите са изготвени и приети на редовно заседание на Съвета за намаляване на риска от бедствия към Министерския съвет за подпомагане формирането и осъществяване на държавната политика в областта на защитата при бедствия (Съвет).
При изготвяне на докладите е използвана информация, свързана с дейността на Съвета, събраните данни за отчитането на напредъка по изпълнението на глобалните цели от Рамката за намаляване на риска от бедствия от Сендай 2015 - 2030, както и обобщена информация от предоставените доклади от областните управители за състоянието на защитата при бедствия и приоритетните дейности за намаляване на риска от бедствия, за които е необходимо финансиране.
Приет е План за 2025 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз
Министерският съвет прие Решение за приемане на План за 2025 г. за изпълнение на Националната стратегия за превенция и борба с нередностите и измамите, засягащи финансовите интереси на Европейския съюз, за периода 2021 - 2027 г. (План 2025 г.).
Планът за 2025 г. е изготвен в тясна комуникация с всички членове на Съвета АФКОС, Прокуратурата на Република България съгласно указанията на дирекция „Стратегическо планиране“ при Министерския съвет и е одобрен единодушно по време на второто редовно заседание на Съвета АФКОС, проведено на 18 декември 2024 г.
Като ключов инструмент за изпълнение на Националната стратегия, Планът за 2025 г. задава ясна годишна рамка за постигане на стратегическите и оперативни цели. Включените в него дейности допринасят за устойчиво надграждане на постигнатите до момента резултати, като осигуряват приемственост с предходните годишни планове и създават условия за ефективна защита на финансовите интереси на Европейския съюз.
Приет е Национален план за действие при непредвидени ситуации в областта на международната закрила в Република България
Правителството прие Национален план за действие при непредвидени ситуации в областта на международната закрила в Република България.
Приемането на Национален план е ангажимент на всяка държава-членка на ЕС, което произтича от Пакта на ЕС за миграцията и убежището.
Целите на Националния план са да се подобри подготвеността за случаи на несъразмерно голям брой кандидати за международна закрила; да се осигури ефективно взаимодействие между административния орган, компетентен да приема кандидати за закрила и да провежда процедура по предоставяне на международна закрила и други органи, които имат отношение към въпросите на миграцията; да се поддържа ефективна система за предоставяне на международна закрила.
Одобрен е проект на Нота във връзка с Международното училище във Върховното главно командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа
Министерският съвет на Република България прие решение за одобрение на проект на Нота за присъединяване (NOJ) на Република Финландия към Меморандум за разбирателство между Правителството на Кралство Белгия, Министерството на отбраната на Република Албания, Министерството на отбраната на Република България, Департамента на националната отбрана на Канада, Министерството на отбраната на Република Хърватия, Министерството на отбраната на Чешката република, Министерството на отбраната на Кралство Дания, Министерството на отбраната на Република Естония, Федералното министерство на отбраната на Федерална Република Германия, Министерството на националната отбрана на Република Гърция, Министерство на отбраната на Унгария, Министерството на отбраната на Италианската република, Министерството на отбраната на Република Латвия, Министерството на националната отбрана на Република Литва, Правителството на Черна гора, министъра на отбраната на Кралство Нидерландия, Министерството на отбраната на Република Северна Македония, Министерството на отбраната на Кралство Норвегия, министъра на националната отбрана на Република Полша, министъра на националната отбрана на Португалската република, Министерство на националната отбрана на Румъния, Министерството на отбраната на Словашката република, Министерството на отбраната на Република Словения, министъра на отбраната на Кралство Испания, Правителството на Република Турция, Министерството на отбраната на Обединено кралство Великобритания и Северна Ирландия, Департамента по отбраната на Съединените американски щати и Върховното главно командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SHAPE) относно организацията, администрирането и финансирането на Международното училище във Върховното главно командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SIS).
След присъединяването на Република Финландия, като пълноправен член на НАТО, страната е изявила желание да се присъедини към Меморандума за разбирателство относно организацията, администрирането и финансирането на Международното училище във Върховното главно командване на обединените въоръжени сили на НАТО в Европа (SIS).
Промяната касае промяна в държавите участващи в международния договор, което налага да бъде извършено съответното изменение на Меморандума.
Определено е наличието на основен интерес, свързан със сигурността на страната по отношение на договор за доставка на хранителни продукти за нуждите на Българската армия
Министерският съвет прие решение за определяне наличие на основен интерес, свързан със сигурността на страната, който да бъде защитен при сключване на договор за обществена поръчка в случаите по чл. 13, ал. 1, точка 13, буква „ж“ от Закона за обществените поръчки за доставката на хранителни продукти и напитки, необходими за нуждите на военните формирования от Българската армия, в това число Силите за незабавно действие, декларираните формирования към Модела на силите на НАТО и декларираните формирования към Съюзните сили за реагиране.
Актуалната международна обстановка и спецификата на дейност на различните категории военни формирования от състава на Българската армия изисква осигуряването на необходимите им материални средства, в т.ч. и хранителни продукти и напитки да се извършва в режим на спешност и експедитивност.
Осигуряването на военните формирования от Българската армия, в това число Силите за незабавно действие, декларираните формирования към Модела на силите на НАТО и декларираните формирования към Съюзните сили за реагиране, с полагащите им се хранителни продукти и напитки в необходимите количества и качествено състояние ще повиши възможностите за противодействие и ще доведе до намаляване на риска от застрашаване на основния интерес, свързан със сигурността на страната.
България и Турция ще сключат Меморандум за разбирателство в областта на електроенергетиката и енергийната ефективност
Министерският съвет одобри на днешното си заседание проект на Меморандум за разбирателство между правителствата на Република България и Република Турция за сътрудничество в областта на електроенергетиката и енергийната ефективност. Предстои документът да бъде подписан на 2 май 2025 г. в рамките на Срещата на върха за природните ресурси в Истанбул.
Целта на документа е да създаде рамка за сътрудничество в областта на енергетиката между двете държави и да улесни обмена на технически знания, консултации, умения и опит в съответствие с националното им законодателство. Документът извежда електроенергийната свързаност, заедно с възобновяемата енергия, съхранението на енергия, енергийната ефективност, както и улавянето, използването и съхранението на въглерод, като основни сфери на енергийното сътрудничество между страните. Развитието на водородните технологии, както и следващото поколение горива също са посочени в меморандума като области на взаимни контакти. Развитието на нови проекти за електроенергийна свързаност и подобряване на трансграничния капацитет, както и насърчаването на частни инвеститори да реализират такива проекти са сред основните мерки за задълбочаване на взаимните връзки.
Между Република България и Република Турция съществуват традиционно добри икономически взаимоотношения. Двете държави имат водеща роля за енергийната сигурност, конкурентоспособността и устойчивото развитие на региона.
Меморандумът за разбирателство ще бъде сключен за период от пет години и може да бъде автоматично подновяван за нови петгодишни периоди.
Правителството одобри изплащането на обезщетение от 2500 евро.
Министерският съвет одобри едностранна декларация по дело, заведено пред ЕСПЧ, което касае оплаквания по член 1 от Протокол № 1 (защита на собствеността) към Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (Конвенцията).
Жалбоподателите се оплакват от прекомерна продължителност на реституционна процедура за възстановяване в реални граници на недвижим имот, находящ се в землището на с. Вонеща вода, община Велико Търново, с площ от 5 дка, като изрично е посочено, че имотът попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и че възстановяването на правото на собственост ще бъде извършено при условията на чл. 28 на ППЗСПЗЗ.
Правото на собственост на наследниците е възстановено с решение от 18.05.1998 г. на ОСЗ - гр. Велико Търново, а планът на новообразуваните имоти е одобрен 11 години по - късно със заповед на областния управител на Велико Търново.
По административен и съдебен ред, за дълъг период от време, жалбоподателите са заявявали искания за довършване на обезщетителната процедура и получаване на справедливо обезщетение. Към настоящия момент, жалбоподателите не се получили изплатеното чрез общината в тяхна полза обезщетение, както и обезщетение за заетите от пътища части от наследените от тях земи.
Вземайки предвид практиката на ЕСПЧ по делата Сивова и Колева срещу България (жалба № 30383/03) и Колева и Милева срещу България (жалба № 37857/05), установяващи нарушение по член 1 от Протокол № 1 към Конвенцията за защита правата на правата на човека по сходни казуси, българското правителство одобри едностранна декларация на основание чл. 37 от Конвенцията.
Близо 7000 безработни ще започнат работа по Националния план за действие по заетостта през 2025 г.
Правителството прие Националния план за действие по заетостта през 2025 г. В него се предвижда около 7000 безработни да започнат работа по финансирани от Министерството на труда и социалната политика програми, проекти и мерки. Близо 6500 души ще бъдат включени в обучения, за да станат по-конкурентоспособни на пазара на труда. Финансирането на заложените дейности ще бъде в рамките на утвърдените средства от държавния бюджет за активна политика на пазара на труда - 88 млн. лева.
В резултат от изпълнението на плана през 2025 г. се очаква коефициентът на безработица да се понижи до 4.1%, а заетостта във възрастовата група 20-64 години да достигне 77%.
Ключовите приоритети на политиката по заетостта през 2025 г. включват насърчаване на заетостта и намаляване на безработицата, включително сред неравнопоставените групи на пазара на труда. Важен акцент е повишаването на качеството на работната сила в контекста на дигитализацията на икономиката и справедливия преход към климатична неутралност.
Трудовите възнаграждения на включените в субсидирана заетост на пълен работен ден безработни лица ще бъдат съобразени с минималната работна заплата и ще бъдат увеличени от 933 лв. на 1077 лв. Ще се повишат и заплатите на младежите, включени в програма „Старт на кариерата“ (от 1 100 на 1 270 лв.); на младежките и ромските медиатори (от 1 140 на 1 315 лв.); на психолозите и мениджърите на случай, работещи по Национална програма „Активиране на неактивни лица“ (от 1 280 на 1 480 лв.).
Допълнителни средства за наемане на друго безработно лице, без право на парично обезщетение за безработица, се увеличават на 4 308 лв. Увеличават се и средствата за започване на самостоятелна стопанска дейност от безработни лица, регистрирали микропредприятие по Закона за малките и средните предприятия, до 5 800 лв., съгласно одобрен бизнес проект.
По проект „Красива България” ще се осигури заетост в областта на строителството на 300 души.
Правителството одобри позицията на България за 113-ата сесия на Международната конференция на труда
Правителството одобри позицията и състава на националната тристранна делегация на България, която ще участва в 113-ата сесия на Международната конференция на труда. Форумът ще се проведе в периода 2-13 юни 2025 г. в гр. Женева, Швейцария.
По време на събитието ще бъдат поставени въпросите за борба с недекларирания труд и създаване на нови стандарти на Международната организация на труда (МОТ), адресиращи платформената икономика и биологичните опасности в работната среда. Ще бъде разгледано и изпълнението от държави - членки на Международната организация на труда, на ратифицирани от тях международни трудови конвенции.
Правителството одобри допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните
Министерският съвет прие постановление за одобряване допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 година.
Общата сума на осигурените средства е в размер на 45 162 007 лв. и ще се използват за обезпечаване на дължими плащания по присъдени вземания по съдебен път.
Увеличава се общият бюджет за целевия прием за инвестиции и дейности за опазване на околната среда и ВЕИ от ПРСР 2014 - 2020 г.
Министерският съвет прие решение Управляващият орган на Програмата за развитие на селските райони 2014 - 2020 г. да увеличи максималния размер на безвъзмездната финансова помощ с до 38 938 386 лева по процедура „Целеви прием за инвестиции и дейности, осигуряващи опазване на компонентите на околната среда, включително ВЕИ“, по подмярка 4.2. „Инвестиции в преработка/маркетинг на селскостопански продукти“, от мярка 4 „Инвестиции в материални активи“ на Програмата.
Целта е да има възможност за изпълнение на по-голям брой проекти на кандидати-преработвателни предприятия за подобряване на ефекта от производството в страната и от реализирането на инвестиции, свързани с намаляване на вредните емисии при използване на технологии за производство на топлинна енергия и на енергия от възобновяеми енергийни източници.
Одобрен е проект на Допълнително споразумение за изменение на Договора между Министерството на здравеопазването и Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД
Министерският съвет одобри проект на Допълнително споразумение за изменение на Договора между Министерството на здравеопазването и Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД, гр. София, за предоставяне на заем за погасяване на просрочени задължения на лечебното заведение, сключен в изпълнение на Решение № 705 на Министерския съвет от 15.10.2024 г.
Многопрофилна болница за активно лечение „Лозенец“ ЕАД е лечебно заведение със 100 на сто държавно участие в капитала, с предмет на дейност осъществяване на болнична помощ, като правата на държавата в него се упражняват от министъра на здравеопазването. С проекта на допълнително споразумение се изменя срока за сключване на споразумения с контрагенти по договори за доставка и услуги от 30.04.2025 г. на 30.09.2025 г.
Одобрени са допълнителни трансфери по бюджети на общините
Министерският съвет на Република България прие Постановление за одобряване на допълнителни трансфери по бюджетите на общините за 2025 г. за компенсиране на извършените от родителите разходи за периода от 1 януари до 28 февруари 2025 г. за отглеждане, възпитание и обучение на децата, които не са приети в общински детски ясли или яслени групи в общински или държавни детски градини поради липса на свободни места
Допълнителните трансфери са за други целеви разходи в общ размер на 2 649 408 лв., разпределени по бюджетите на общините за 2025 г. и ще се осигурят за сметка на предвидените средства в централния бюджет.
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в заседание на Съвета на ЕС по конкурентоспособност
Правителството одобри резултатите от участието на българската делегация в редовното заседание на Съвета на Европейския съюз по конкурентоспособност (вътрешен пазар и индустрия), което се проведе на 12 март 2025 г. в Брюксел. Ръководител на българската делегация беше заместник-министърът на икономиката и индустрията г-н Николай Павлов.
Съветът проведе дебат за конкурентоспособността на европейската индустрия. Министрите подчертаха необходимостта от намаляване на енергийните цени и призоваха за намаляване на административната тежест, улесняване на процесите за издаване на разрешения, опростяване на законодателството и преодоляване на недостига на иновации. Изразиха подкрепа за развитието на кръговата икономика и уменията. В международен аспект отбелязаха значението на създаването и развитието на нови партньорства за диверсифициране на доставките и на прилагането на подходящи търговски мерки.
Министрите обсъдиха развитието на единния пазар в областта на услугите. Очакваната през май 2025 г. стратегия за единния пазар трябва да бъде ефективна и да съдържа Пътна карта за услугите с ясна времева рамка, добре дефинирани мерки, адресиране на тежестите, конкретни дейности за постигане на измерими резултати и по-добро интегриране на сектора на услугите.
Проведе се и дискусия по представените два регулаторни пакета за опростяване „Омнибус". Делегациите подкрепиха бърз напредък по тях, намаляване на административната и регулаторната тежест, както и на разходите за съответствие, преодоляване на правната несъгласуваност и оптимизиране на задълженията за докладване. Беше подчертана важността на осигуряването на качество на правната рамка и необходимостта от анализ на кумулативните ефекти от правните норми.
Съветът обсъди темата за конкурентоспособна и декарбонизирана индустрия на ЕС в контекста на механизма за корекция на въглеродните емисии на границите, като инструмент за насърчаване на по-чисто производство в страни извън ЕС. Разгледани бяха различни идеи за укрепване на механизма, насочени към намаляване на административната тежест, задаване на подходящ обхват, предотвратяване на изтичането на емисии на въглероден диоксид и на възможности за неспазване на законодателството.
Правителството одобри резултатите от участието на България в заседание на Съвет „Външни работи (Търговия)“ на ЕС
Правителството одобри доклад от министъра на икономиката и индустрията относно участието на България в извънредното заседание на Съвет „Външни работи (Търговия)“ на Европейския съюз (ЕС), проведено на 7 април 2025 г. в Люксембург.
На заседанието бяха обсъдени последните развития в търговските отношения със САЩ. Европейската комисия (ЕК) представи подход за действие в пет направления- поддържане на отворени канали за комуникация и готовност за започване на конструктивни преговори, продължаване на подготовката за ответни мерки за защита на интересите на ЕС по пропорционален и калибриран начин, диверсификация на търговията чрез разширяване на мрежата от търговски споразумения, подобряване на конкурентоспособността на ЕС и повишаване на атрактивността на вътрешния пазар, както и предотвратяване пренасочването на търговски потоци от трети страни към ЕС.
Мнозинството държави членки, включително България, подкрепиха подхода на ЕК за запазване на спокойствие и избягване на прибързани действия. Бяха подчертани важността от единство и тясна координация в рамките на ЕС. Всички участници в заседанието бяха на мнение да не се прибързва с налагането на ответни мерки спрямо реципрочните мита на САЩ, като посочиха, че първо следва да се оцени тяхното въздействие както върху САЩ, така и върху ЕС.
Министрите обсъдиха и актуалното състояние на търговските отношения с Китай. ЕК предложи подход към установяване на конструктивен диалог по следните направления- справяне с дългогодишните системни проблеми (свръхпроизводствени капацитети, субсидии и търговски зависимости), подобряване на достъпа до китайския пазар, установяване на равни условия за европейските компании в Китай, привличане на китайски инвестиции в производства с висока добавена стойност в ЕС.
Мнозинството държави членки, включително България, подкрепиха подхода на ЕК и подчертаха необходимостта от ребалансиране на търговските отношения, подобряване на пазарния достъп, справяне със свръхпроизводствените капацитети, както и установяване на равнопоставени условия за търговия.
Одобрен е проект на Съвместна декларация между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използването на водите на река Арда
Министерският съвет прие решение за одобряване на проект на Съвместна декларация между правителството на Република България и правителството на Република Гърция за използването на водите на река Арда.
Двете страни потвърждават, че ангажиментът на Република България за доставяне на гръцката страна на регулирана вода от р. Арда за напояване на земи на гръцка територия, регламентирано в член 3, параграф „б" от Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна република България и Кралство Гърция, съставена в София и подписана в Атина на 9 юли 1964 г. [за краткост „Спогодбата от 1964 г."), както и в Протокол № 2 от същата, е изпълнен на 9 юли 2024 г.
Правителството на Република Гърция декларира намерението си да започне в разумен срок съответните дейности за модернизиране на изградения и/или изграждане на нов/и изравнител/и, като по този начин се осигурят нуждите от напояване на гръцка територия, с оглед на независимост при „акумулирането, съхранението и регулираното подаване на водни обеми", протичащи по река Арда на територията на Република Гърция.
Правителството на Република България декларира намерението си да предоставя услугата „акумулиране, съхранение и регулирано подаване на водни обеми" от река Арда чрез каскадната система „Арда", необходими за напояване на земи на гръцка територия, до модернизирането/изграждането на нов/и изравнител/и на гръцка територия за 5 (пет) години от подписването на настоящата Декларация. След този период Участниците декларират намерението си да преразгледат положенията на настоящата Съвместна декларация.
Правителството на Република Гърция декларира, че ще предприеме необходимите стъпки да осигури възстановяването на съответните разходи за предоставяната от българска страна услуга по „акумулиране, съхранение и регулирано подаване на водни обеми" от река Арда.
Приета е Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България
Министерският съвет прие Програма за хуманитарна подкрепа и интеграция на разселените лица от Украйна с предоставена временна закрила в Република България.
Основен акцент в програмата е осигуряването на условия за дългосрочна интеграция - чрез достъп до заетост, образование и социална подкрепа, така че разселените лица да изградят самостоятелен живот. Хуманитарната подкрепа за настаняване на лицата от рискови групи ще продължи за целия срок на временната закрила.
В процеса по интеграция се предвижда държавните органи да участват с оглед областта на компетентност или експертиза, като техните администрации имат задължение да информират по достъпен начин и да консултират лицата с предоставена временна закрила за възможностите да бъдат подкрепени с интеграционни мерки.
Предложения и становища по проекта на Програмата за хуманитарна подкрепа са постъпили при обществените консултации от неправителствени организации и заинтересовани страни, като голяма част от тях са включени в окончателния проект.
Министерският съвет ще отправи искане до ЕК за активиране за Република България на национална клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж
Правителството одобри Решение за отправяне на искане до Европейската комисия (ЕК) за активиране за Република България на национална клауза за дерогация, предвидена в Пакта за стабилност и растеж.
Решението е обвързано със стратегическата необходимост Европейският съюз (ЕС) да увеличи отбранителния си капацитет в контекста на засиленото геополитическо напрежение и заплахите срещу европейската и глобалната сигурност. Решението е и в съответствие и с приоритетите в Програмата за управление на Република България за периода 2025 - 2029 г., свързани с гарантиране на националната сигурност и отбрана и защита на националните интереси чрез активно участие в НАТО и ЕС, изграждане на системи за киберсигурност и противодействие на чуждестранните намеси в информационното пространство, както и за развитие на производствения капацитет на отбранителната индустрия.
Решението на Министерския съвет произтича и от Бялата книга на ЕК за европейска отбранителна способност, както и от Съобщението на ЕК относно отчитане на разходите за отбрана в рамките на Пакта за стабилност и растеж. Комисията предлага, с оглед на извънредната геополитическа ситуация, да се даде възможност на държавите членки да направят по-високи разходи за отбрана до максимум 1,5% от БВП спрямо референтна 2021 година чрез координирано активиране на националната клауза за дерогация за период от 4 години, считано от 2025 г.
България ще прилага националната клауза за дерогация за разходи за отбрана, измерени по Класификацията на функциите на държавното управление (COFOG), в размер до 3% от БВП за годините от действието й с цел запазването на предвидимостта и устойчивостта на публичните финанси и спазването на правилата на европейската рамка за икономическо управление и националните фискални правила.
Активирането на такава клауза е в съответствие с европейските и национални стратегически цели и приоритети и носи обозрими ползи за сигурността и отбранителните способности на страната.
С акта Министерският съвет упълномощава министъра на финансите да подпише от името на Република България и изпрати до Съвета на Европейския съюз и Европейската комисия писмо, с което отправя искане за активиране за Република България на такава национална клауза за дерогация.
Одобрени са допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването
Министерският съвет на Република България прие Постановление на Министерския съвет за одобряване на допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2025 г.
С Постановлението се одобряват допълнителни разходи по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2025 г. в размер на 39 500 000 лева.
С допълнителните средства ще се увеличат разходите по „Политика в областта на диагностиката и лечението“, бюджетна програма „Психиатрична помощ“ по бюджета на Министерството на здравеопазването за 2025 г., в размер на 39 500 000 лева, в т.ч. показател „Персонал“ - 12 500 000 лева.
С проекта на акт се цели да се увеличи капацитета на системата на психиатрична помощ, като се привлекат нови кадри в психиатричните болници чрез осигуряване на справедливо възнаграждение и достойни условия на труд.
Проектът на Постановление е подготвен на основание чл. 109, ал. 3 и чл. 79, ал. 2 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 г.
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти
Министерският съвет прие Решение за одобряване на проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти.
Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за запасите от нефт и нефтопродукти (ЗИД на ЗЗНН) предвижда изменения, чрез които четирите регистъра, които поддържа Държавна агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, съгласно разпоредбите на ЗЗНН:
- Регистър на създадените и поддържаните запаси за извънредни ситуации по ЗЗНН и Директива на Съвета 2009/119/ЕО;
- Регистър на създадените и поддържаните целеви запаси по ЗЗНН и Директива на Съвета 2009/119/ЕО;
- Регистър на задължените лица по ЗЗНН за периода от 1 юли на текущата година до 30 юни на следващата година;
- Регистър на складовете за съхраняване на запаси от нефт и нефтопродукти по ЗЗНН
ще отговарят на изискванията на Закона за електронното управление (ЗЕУ) - в закон да се посочат техните реквизити (чл. 526., ал.1, т.1 от ЗЕУ), както и ще се водят и поддържат електронно чрез информационната система за централизирано изграждане и поддържане на регистри по чл. 52а от ЗЕУ.
