„Демографската криза в България е сред най-сериозните предизвикателства пред държавата и нейната национална сигурност“. Това заяви министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов на организираната от него кръгла маса на тема „Демография – тенденции, проблеми и решения“, която се проведе днес в Народното събрание (НС), съобщиха от пресцентъра на социалното министерство.
„Няма сфера в държавата, която да не е засегната от демографския проблем – от икономиката и здравеопазването до образованието и социалната система“, заяви министър Гуцанов. Той посочи, че справянето с демографската криза не е по силите само на едно министерство и изисква обединени усилия на институциите, обществото и гражданите: „Ако има една кауза, която може да обедини българите, тя е именно демографската. Необходима е цялостна стратегия и национален консенсус“.
На събитието беше представено проучване на Института за изследване на населението и човека към Българската академия на науките (ИИНЧ – БАН), което включва мерки за преодоляване на демографската криза. Бяха предоставени и данни за актуалните тенденции за страната.
По време на дискусията беше акцентирано и върху нуждата от устойчиви политики в подкрепа на семействата. „В момента отчитаме добра раждаемост, но две деца в семейството са крайно недостатъчни, за да компенсираме намалението на населението“, категоричен беше министър Гуцанов.
„Най-важното е да бъдем честни и откровени. Демографската политика не може да бъде излъгана. Трябва да набележим мерки, които реално да следваме, защото техният ефект ще се види след 50 и повече години“, заяви председателят на Комисията по демографската политика, децата и семейството в НС Хасан Адемов, който също се включи в дискусията. Той отбеляза като допълнителен неблагоприятен фактор за демографията у нас намаляването на броя на жените във фертилна възраст. „Това поставя държавата в изключително тежка ситуация, защото от развитието на демографските процеси пряко зависи решаването на проблемите на пазара на труда и публичните финанси, както и множество други сфери“, подчерта Адемов.
„Основните проблеми, които са свързани с темата днес, се отнасят най-вече до образование, пазар на труда, здравеопазване. Ние не трябва да правим отделни политики, които касаят само един проблем, защото проблемите наистина са много и към тях трябва да има цялостен подход“, каза Деница Сачева – председател на Комисията по труда и социалната политика в НС. Тя отбеляза, че винаги е била застъпник на координирания подход на работа в администрацията – най-вече между образование, здравеопазване и социална политика. „Вярвам, че само ако трите системи работят заедно, можем да постигаме положителните резултати, които искаме да постигнем“, допълни Сачева.
„Трябва да направим така, че да приобщим българите зад граница не само като елемент от демографската ни политика, а за да бъдат част от духовната Санстефанска България“, отбеляза третият президент на Р България Георги Първанов.
Проф. Антоанета Христова, директор на Института за изследване на населението и човека при БАН направи сравнение между изследване на Академията, направено преди 7 години, и изследването, представено днес: „Вървим по най-лошия сценарий, начертан от Института”, обясни тя и допълни: „Демографията е комплексна дисциплина, която дава резултат от усилията, които влагаме днес, след 30 години“.
„Демографската политика е може би най-важната политика за една държава, защото първо е населението и после е всичко останало“, заяви председателят на Националния статистически институт Атанас Атанасов.
„Благодаря, че ни сложихте всички заинтересовани страни на една маса. Демографията е хоризонтална политика. Хората искат хубав живот там, където се намират, и ако ние институциите гарантираме им гарантираме това, свободата да пътуват ще бъде само за да видят как живеят другите“, каза Силвия Георгиева, изпълнителен директор на Националното сдружение на общините в Р България.
В дискусията участваха и народни представители, експерти от Националния статистически институт, министерствата на образованието и науката, финансите, здравеопазването, Националното сдружение на общините в Република България, както и широк кръг институции, организации и представители на академичната общност, ангажирани с темата.
