Свети Георги е необикновен светец. Той не е само една класическа репрезентация на средновековието. Виждаме рицар, войн с кон и оръжие. Но той е всъщност острието на християнството. Свети Георги е навсякъде, където има досег на християнския свят с нехристиянския свят.
Освен че е от най-популярните светци и един от малкото, преминал и в мюсюлманската религиозна традиция, Св. Георги се явява както закрилник и на мирните животновъди така и на воините на бойното поле. И трудно се разграничава кой култ е по-изначален. Ако съдим по името му, Георги или обработващ земята, той е патронът на всички земеделци. От друга страна от житието му знаем, че той е бил офицер от римската армия, мъчен и убит през 303 година, затова че е скъсал едикт на императора срещу гоненията на християни.
Образът на свети великомъченик Георги в християнските икони се изобразява, като възседнал на бял кон, а дългото му копие е забито в устата на страшен змей.
Тази славна сцена е вдъхновена от предание, което разказва за случка, станала близо до град Вирит, днешен Бейрут, недалеч от град Лида, където лежало тялото на светеца.
Историята е описана и в житието му. Според легендата, на връщане от войнски поход, свети Георги видял девойка да плаче край езеро близо до град на езичници.
От момичето разбрал, че хората там почитали като бог един огромен змей, който живеел в езерото, затова всяка година му обричали като жертва по една девойка. Тази година бил ред на царската дъщеря.
Светецът-воин опитал да убеди нейния баща да се откаже от зловещия бог и кървавите жервоприношения в негова чест, а да приеме християнската вяра. Накрая царят склонил да се покръсти заедно с целия си народ, но само ако младият войн докаже наяве силата на своя Бог и победи змея.
Съгласил се Георги и приседнал до царската дъщеря край езерото. Малко след като склонил глава в скута й, храбрецът задрямал. Изведнъж водите на езерото се разбушували и от тях се показал огромният змей, който се устремил към обречената му жертва.
Девойката заплакала ужасена, а една от сълзите й капнала върху лицето на момъка и го разбудила. Скочил момъкът на крака, грабнал оръжието си, изрекъл молитва към своя Бог и се насочил към змея.
С един удар посякъл главата му. От туловището му излезли цели всички погълнати по-рано девойки. Запрегръщали се със своите плачещи родители, които също дошли на брега и всички се радвали на свободата и спасението си.
Легендата за Розовата долина
Царят удържал думата си и в този ден той и целият му народ приели християнството. А Св. Георги се прибрал у дома си, където вече били знаели за славния му подвиг... За тази победа над чудовището и за показаното мъжество в битките, свети Георги се нарича Победоносец и се счита за покровител на войниците.
На това място по-късно била съградена голяма църква на името на Божията Майка и друга една на името на Свети Георги Победоносец. Тук именно станало и друго чудо, при освещаването на този храм избликнал извор с жива вода, която лекувала много душевно и телесно болни.
Във византийските икони Свети Георги е на бял кон с копие, което завършва с кръст и поразява змея. В картината на фламандския живописец Питер Паул Рубенс (1577-1640) сюжетът е решен различно от Византийската композиционна схема – не с копие се пронизва дракона, а с вдигнатия над главата меч.
Композицията има връзка с картината от Рафаел или със знаците на английския ”Орден на Свети Георги”. Отличията на ордена, основан от крал Едуард III в 1347 година, имат изображение на Свети Георги, побеждаващ змея и мотото: „ДА БЪДЕ ОПОЗОРЕН ТОЗИ, КОЙТО МИСЛИ ЛОШО ЗА НЕГО”
Св. Георги e един от малкото светци, почитан и славен както от християни, така и от мюсюлмани. Тяхната почит към светеца на кон датира от векове – през 14 в. византийският имп. Йоан Кантакузин се позовава на древната мюсюлманска почит към св. Георги като аргумент в полемиката си с исляма.
Сред най-посещаваните от мюсюлманите днес светини са манастирът „Св. Георги“ в Лида, където е неговият гроб. Мощите му са били взети от кръстоносците, като сега там се съхранява само малка частица. Въпреки че Йерусалимска патриаршия чества паметта на светеца по стар стил, мюсюлманите се събират и днес, като купуват жертвени агнета.
Друга популярна светиня е крепостта на св. Георги в Кайро, където е бил държан затворен, както и манастирът „Св. Георги Кудуна“ на Принцовите острови. Според екзарха на Божи гроб в Атина архим. Дамян, мюсюлманите честват православния светец, защото го възприемат като символ на живота.
Заради зеления цвят на дрехите му в повечето икони те го наричат също „Зеления“. В исляма зеленият цвят е основен символ. Той е много използван във вътрешната украса на джамиите, на гробовете на ислямските учители, както и на много знамена на арабски държави. Вярва се, че е предпочитан от Мохамед, който е носел само зелени чалми. Като друга причина архим.
Дамян изтъква многобройните предания сред мюсюлманите за чудодейна помощ от страна на светеца към тях. И последно, бидейки изобразяван като победител с меч и военна униформа, той предизвиква у тях чувство на страхопочитание и уважение.
Според църковния устав, когато Пасха се падне след празника на св. Георги, той също става подвижен и се мести в понеделника след Пасха. В поместните православни църкви, които следват Юлианския календар, празникът се чества на 6 май, като в годините, когато Пасха се падне след него (възможно е това да се случи до 8 май), той трябва да бъде преместен след Великден.
Освен на Англия, Св. Георги става закрилник и на други държави като Грузия и Етиопия. Той е покровител и на много градове като Генуа, Москва, на Русе също.
За славата му у нас, можем да съдим по това, че ротондата Свети Георги е построена само няколко десетилетия след мъченическата му смърт.
