За да има Ден на Европа, преди това трябва да има Ден на победата.
Това заяви в декларация от името на парламентарната група на "Възраждане" народният представител Цончо Ганев.
В декларацията се казва, че Денят на победата е почит към паметта на милионите мъже и жени, които са положили живота си в името на свободата и човешкото достойнство. Прекланяме се пред героизма на воините от Червената армия, които поеха основната тежест, се казва още в текста ѝ, в който се припомня, че Втората световна война е отнела живота на повече от 70 млн. души.
В декларацията се добавя, че тяхната саможертва е решаваща за освобождаването на Европа от нацизма. Факт, който никоя пропагандна и политическа конюнктура не може да пренапише. Покланяме се пред всички жертви на войната и пред волята на съюзниците да се установи траен мир, заяви Ганев.
В текста се припомня, че след смяната на правителството през 1944 г. и обявяването на война на Германия, България влиза активно в заключителния етап на войната. Българската армия дава повече от 30 хил. убити, ранени и безследно изчезнали. Това са млади мъже, бащи, синове, внуци, които остават завинаги по бойните полета на Югоизточна Европа. Те воюват не за чужда кауза, а за правдата срещу онова зло, което превърна лагерите в индустрия на смъртта, заяви Цончо Ганев.
С дълбока признателност и преклонение трябва да помним тези имена на редовия български войник, офицер, на санитаря, на доброволеца. Паметта за тях е неразделна част от нашето национално достойнство, заяви депутатът, цитиран от БТА.
Днес, в контекста на конфликта в Украйна, където отново загиват невинни хора, сме длъжни да си припомним как започват войните с болни амбиции, пропаганда, геополитически игри, безотговорно политическо лидерство, посочи той и припомни, че още в началото на конфликта от "Възраждане" са заявили, че България не трябва да бъде на страната на войната. ЕС и НАТО са организации, в които членуваме днес, и те работят за всичко друго, но не и за деескалация на напрежението в този военен конфликт, заяви Цончо Ганев. По думите му, това не е политика на мира, а е "подготовка за пълномащабен сблъсък от страна на ЕС и НАТО".
"Ние българите отново сме поставени пред дилема, ще бъдем ли употребени или ще отстояваме националните си интереси. Днес, на 9 май, нашият председател Костадин Костадинов е официален гост на Парада на победата в Москва – това не е демонстрация, това не е и провокация. Това е почит към историята, към паметта на онези, които заплатиха с живота си за свободата на Европа", заяви Цончо Ганев. "Честит Ден на победата, да живее Европа на суверенните нации, да живее България", завърши декларацията той.
Ето и пълния текст на декларацията:
Скъпи сънародници,
Днес честваме една от най-важните дати в историята на човечеството – Деня на победата над нацизма. На тази дата през 1945 година, след шест години на невиждана по мащаб и жестокост война, нацистка Германия капитулира безусловно. С това се слага край на Втората световна война в Европа – конфликт, отнел живота на над 70 милиона души, сринал цели държави, оставил след себе си неизличими рани и морални уроци, които и до днес отекват в паметта на народите.
В Деня на победата отдаваме почит пред паметта на милионите мъже и жени, които положиха живота си в името на свободата и човешкото достойнство. Покланяме се пред героизма на воините от Червената армия, които поеха основната тежест в разгрома на Третия райх и заплатиха с над 26 милиона жертви. Тяхната саможертва бе решаваща за освобождението на Европа от нацизма – факт, който никоя пропаганда и политическа конюнктура не могат да пренапишат. Покланяме се пред всички жертви на войната и пред волята на съюзниците, в нашия континент да се установи траен мир.
Ние, българите, също имаме своя принос в тази победа. След смяната на правителството на 9 септември 1944 г. и обявяването на война на Германия, България влиза активно в заключителния етап на войната. Трети украински фронт, в чийто състав воюват българските войски, започва настъпление срещу отстъпващите германски части в Югославия и Унгария. В рамките на няколко месеца, над 450 хиляди български войници и офицери преминават през Сремския фронт, сражават се край река Драва, участват в освобождаването на градове като Ниш, Страцин, Косег, Капошвар и Печ.
Това участие не е символично. То е реално, трагично и най-вече героично. Българската армия дава повече от 30 хиляди убити, ранени и безследно изчезнали. Това са млади мъже, бащи, синове, внуци, които остават завинаги по бойните полета на Югоизточна Европа. Те воюват не за чужда кауза, а за правдата – срещу онова зло, което превърна лагерите в индустрия на смъртта и превърна цели народи в мишени за изтребление.
С дълбока признателност и преклонение трябва да помним тези имена – на редовия български войник, на офицера, на санитаря, на доброволеца. Паметта за тях е част от неразделна част от нашето национално достойнство.
Днес, в контекста на конфликта в Украйна, в който отново загиват невинни хора, сме длъжни да си припомним как започват войните – с болни амбиции, с пропаганда, с геополитически игри и безотговорно политическо лидерство. Но най-страшното не е началото, а липсата на воля за край.
„Възраждане“ бе единствената парламентарна партия, която още в първите дни на конфликта заяви своята позиция: България не трябва да бъде страна във войната. България трябва да бъде на страната на мира. Ние не сме против нито един народ. Ние сме за българския интерес, за българската сигурност, за българското бъдеще.
ЕС и НАТО, организации, в които членуваме, днес вместо да работят за деескалация, все по-активно участват във военната конфронтация. Доставки на оръжие, наемници, разгръщане на инфраструктура, все по-открито говорене за „победа на бойното поле“ – това не е политика на мир, това е подготовка за мащабен сблъсък. И ние, българите, отново сме поставени пред въпроса: ще бъдем ли употребени или ще отстояваме националните си интереси на всяка цена?
Днес, на 9 май, нашият председател Костадин Костадинов е официален гост на Парада на победата в Москва. Това не е демонстрация, не е провокация, както ще се опитат да ви обяснят някои българоезични медии. Това е почит към историята, към паметта, към онези, които заплатиха с живота си за свободата на Европа. И да, това е послание – че ние не се срамуваме от миналото си и не позволяваме то да бъде фалшифицирано.
България не бива повече да бъде пионка в ръцете на големите. България има памет, има чест, има глас. На този ден ние се покланяме пред героите. И се обръщаме с думи, които са по-необходими от всякога: Да не позволим да бъдем въвличани в чужди конфликти. Да отстояваме суверенитета и мира като най-висша форма на патриотизъм. Да помним. Да се учим от уроците на историята. Честит ден на победата! Да живее Европа на суверенните нации! Да живее България!
