Тази седмица беше представена концепцията на Министерството на образованието за задължителен час по религия и добродетели в училище. Това предизвика бурни реакции в обществото – някои зарадва, други – разгневи, и излязоха на протести във вчерашния ден (8 май).
По темата в предаването „Лице в лице“ по bTV говори конституционният съдия проф. Атанас Семов.
„Безусловно е необходимо за нацията още от първи клас в училище да се въведе предмет „Добродетели и религии“. Защото тази разруха, наречена 33-годишен преход, засегна много тежко системата на законността и на образованието“, каза той.
„От нашето училище излизат неграмотни деца. А и все още сме на първо място в Европа по брой деца, които напускат училище до 12-годишна възраст или изобщо не тръгват на училище. Тези, които ходят на училище, малко научават, или да не кажа, че нищо не научават. И аз много силно се надявам, че когато приключат вълненията около въвеждането на този предмет, ще започне преосмисляне на съдържанието по история и български език и литература, в които се надявам да участвам и да върнем България в българското училище“, коментира още проф. Семов.
„Децата ни растат с една изключително грозна представа за българската реалност, изградена от полуграмотни политици и случайни хора, които управляват държавата, от мутри и плеймейтки и всякаква примитивна пасмина от хора, които не олицетворяват качествата на нацията, а още по-малко на възрожденците на България“, категоричен беше той.
Проф. Семов призна, че идеята за въвеждане на час по религия и добродетели има своите критици, като те посочват, че това е старомоден подход.
Той обаче подчерта, че е необходимо да се подхожда мъдро към новия предмет, тъй като „отглеждаме децата си в нов информационен свят“.
И подкрепи инициативата, като заяви, че „колкото и да е важна ролята на семейството във възпитанието на детето, вече имаме неоспорими доказателства, че семейството не се справя много добре с възпитанието“.
Според него съвременното семейство е една от големите жертви на прехода в България. Семов обясни, че много български семейства работят на две или три места, за да осигурят приличен доход, докато други се намират в криза поради зависимост от алкохол или неуспех да осигурят основните нужди на децата. Така семейството като основна институция за възпитание не функционира добре и се налага училището да поеме част от тази отговорност.
