МОН предлага диплома за основно образование да се придобива след
8-и клас, а не година по-рано, както е по закон в момента. Въпросът ще бъде подложен на обществено обсъждане. Основният мотив на просветното министерство е, че настоящата уредба от 2015 г. не дават добър резултат.
Дали основното образование да се завършва след осми клас – това е въпрос, поставен на дискусия, обяви министърът на образованието Красимир Вълчев в Стара Загора. Той разчита в резултат на дискусията да се вземе решение основното образование да завършва и в девети клас.
„Ако погледнете други страни, правили реформи, то посоката е винаги разширяване на основното образование, поясни Вълчев, цитиран от БТА. Той поясни, че в момента учениците са карани да правят най-важния избор в живота си на 14-годишна възраст.
Основният мотив на просветното ведомство е, че с промените в закона, приети през 2015 г., голяма част от материала в 8-и клас е бил свален в 7-и клас, което е направило учебните програми твърде тежки, а информацията – трудна за усвояване.
„Свалихме материал от горните класове надолу, което води до пропускане и липса на време за затвърждаване, осмисляне и по-задълбочено учене. Направихме прекалено амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Цялото това нещо като формула беше грешно от гледна точка на перспективата за децата. Бъдещите професии ще изискват много по-широк комплекс от знания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка“, обясни Вълчев.
Образователният министър поясни, че Министерството на образованието и науката вече разполага с един анализ по въпроса и вече са поръчали втори.
Според Вълчев от днешна гледна точка, десет години след като е приета настоящата образователна структура, надделява мнението, че промяната е донесла много повече негативни резултати, отколкото позитивни.
Министър Красимир Вълчев добави още и че заради приоритизирането на чуждоезиковото обучение, има голямо отстъпление при математиката и природните науки. Заради това във висшите заведения кандидатите в инженерните и природо-математически направления са малко, докато реалните индустрии в България зависят тъкмо от наличието на ученици с подобни знания.
От 50 000 зрелостници едва 2000 избират матура по математика, а по 200 – по химия и физика, но само секторът по химични технологии е сред тези с най-висок дял в добавената стойност в страната, а единици учат за това. Най-голямата инвестиция ще е в ядрената енергетика, а единици учат за ядрена физика и ядрена енергетика, даде пример образователният министър. Той коментира и че липсват учители по математика, физика и химия.
Има необяснимо увеличение на студентите в социални, стопанските и правните науки, където избуя нерационалното търсене на висше образование – само за едната диплома. По тази причина намалихме приема в тези специалности за четири години между 2017 и 2021 година, добави още Красимир Вълчев и поясни, че сега са предвидени комплекс от мерки – както увеличаване на броя на часовете, подготовката на повече преподаватели и стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия.
„За ерата на Изкуствения Интелект те ще са много по-важни, защото трябват хора със задълбочени знания по математика“, посочи още Вълчев.
“Направихме прекалено амбициозни профили, жертвахме общообразователна подготовка. Мисля, че цялото това нещо като формула беше грешно от гледна точка на перспективата за децата. Бъдещите професии ще изискват много по-широк комплекс от знания и умения, които дават общообразователните дисциплини. Трябва да се върнем към по-широката общообразователната основа, като жертваме част от профилираната подготовка. Това предлагам на обществено обсъждане. Това кореспондира с образователната структура, с националните външни оценявания кога след кой клас ще има такива. Следващите месеци ще организираме дискусии по темата“, заяви министърът на образованието и науката в Стара Загора.
Затова и МОН продължава да работи върху мерки за справяне с недостига на квалифицирани кадри, като през април просветният министър заяви, че държавата обмисля превръщането на математическите гимназии в страната в специализирани училища. Сред мерките са още увеличаване на броя часове, подготовка на повече преподаватели, стимулиране на кандидатстването с матури по математика, физика и химия, увеличаване на приема в математически гимназии.
“Ние трябва да направим всичко възможно да подобрим резултатите по математика и природни науки. Децата живеят много повече в чуждоезикова среда, но най-голямото ни отстъпление са математиката и природните науки. Във висшите заведения много малко са кандидатите в инженерните и природоматематически направления, а реалните ни индустрии зависят от наличието на ученици с такива знания“, каза Красимир Вълчев, цитиран от БТА
