Пчеларите у нас отчитат до 80-90% смъртност на пчели в някои региони, което създава сериозни рискове не само за сектора, но и за продоволствената сигурност, биоразнообразието и опрашването на културите. Проблемът е с национален мащаб и изисква спешна и координирана реакция, алармираха от Сдружение „За достъпна и качествена храна“. По този повод от пчеларския бранш са организирали пресконференция, посветена на тревожно високата смъртност при пчелите в България.
Фокус на пресконференцията ще бъде и взаимовръзката между устойчивото земеделие, здравето на опрашителите и правото на достъп до чиста, местна и питателна храна. Сред участниците се очаква да бъдат: Михаил Михайлов – председател на Обединения български пчеларски съюз, доц. Юлиян Станчев – председател на Областния пчеларски съюз в Плевен, д-р Ангел Мавровски – бивш зам.-изпълнителен директор на БАБХ, както и други експерти и представители на сектора.
"Токсичният хербицид глифозат е един от най-често използваните препарати за растителна защита. Растенията се пръскат напролет, есента се пръскат стърнища с цъфтяща растителност, а чрез прашеца и нектара гликозатът попада в пчелното семейство", заяви доц. Юлиян Станчев - пчелар, председател на УС на Областен пчеларски съюз - Плевен, член на УС на сдружение "Обединен български пчеларски съюз".
При 80% от произведения български пчелен мед е установен гликозат, който причинява хронична токсичност на пчелите. Те не умират веднага, а постепенно. От водата също попада гликозат при пчелите, стопаните пръскат слънчогледа например с подобно нещо. След дъжд пият вода с гликозат, който попада в подпочвените води. 181 000 души са заболели от рак на кръвта заради гликозат в световен мащаб, посочи той.
"В България годишно заболяват до 1000-1400 души от рак на кръвта, което се дължи на гликозат. У нас има големи търговски вериги също, в които се продават например млечни продукти, които съдържат гликозат", добави Станчев.
"Вароатозата е друга паразитна болест по пчелните семейства, причиняваща големи стопански загуби на пчеларството в целия свят. На трето място хранителната диета за пчелите също е смъртоносна. В някои села не се отглежда слънчоглед дори и там няма вече пчелни семейства", подчерта пчеларят.
Бившият зам.-директор на Българската агенция по безопасност на храните д-р Ангел Мавровски също подкрепи мнението, че употребата на забранени препарати в страната вече е в колосални размери, като уточни, че става въпрос за такива, които са забранени за употреба в ЕС.
"Но има недобросъвестни стопани, които пръскат с тях и нанасят огромни щети върху пчеларството. Тези препарати вече са в страната, в определени складове. Въпрос на действие от страна на Агенцията по храните е, за да бъдат разкрити. Ясно е на всички", допълни той.
Д-р Ангел Мавровски все пак посочи, че наблюдава положителна реакция от страна на Министерството на земеделието: "Часове след като пуснахме съобщението за исканата от нас среща, получихме отговор. Обадиха се заместник-министри".
Експертът обясни, че е необходима и реакция от страна на Министерството на околната среда и водите, като посочи, че е необходимо "да се вземат проби от водите в цялата страна и да се провери за нивата на пестициди".
Д-р Мавровски обясни още, че ситуацията води до внос на мед от трети страни у нас, който е със съмнителни качества.
През март темата коментира и председателят на сдружение "Пчелари" - Русе Иван Кънев Проблемът със смъртността е най-належащият, тъй като от мерките, които ще се вземат зависи как ще продължи годината.
"Възстановяването на щетите става чрез отделянето на част от пчелите за образуването на нови семейства или направо закупуването им, ако има такава възможност", уточни той.
Много хора са се отказвали от пчеларството, тъй като не е рентабилно. "От около 5 години секторът е в лошо състояние, противно на икономическата логика цената на продукцията продължава да пада, колеги са спрели регистрацията си като земеделски стопани, въпреки че са производители, за да не плащат данъци и осигуровки", сподели още Иван Кънев.
Според него, положението в сектора, а и в земеделието като цяло може да стане още по-зле след одобрението на споразумението между ЕС и страните от Меркосур. Притесненията идват главно от потенциалното въздействие на сделката върху земеделските производители, заради вноса на евтини продукти от трети страни.
