Обичаната актриса Клара Армандова пресъздава живота си в романа „Танцът на делфините“ (издание на „Персей“).
Идеята за този силно автобиографичен роман се ражда в момент, когато младостта й си тръгва, оставяйки подире си очите на момичето, което е била...
През погледа на това момиче Клара Армандова разказва за хората, които са я научили да плува в океана на изкуството, да се изплъзва от акули и да увлича смелчаци в настъпателния и дързък танц срещу завесите на мрака.
Ще видите сякаш с очите си незаслужено позабравения велик мъдрец Боян Дановски, обаятелния професор Любомир Тенев, щедрата и вдъхновяваща Невена Коканова, както и нейни връстници, редници в армията на влюбените в изкуството, нейни съученички от Английската гимназия, които й дават сили да продължи.
За нея светът си остава вълшебен, изпълнен с опасни, но притегателни предизвикателства, с болка и радост, с порив към съзидание, но и с предупреждението, че от малките пукнатини може да потече опасна лава...
В центъра на книгата е човекът, с неугасващата му жажда за любов, за красота и хармония, във време, когато тези добродетели са рядкост и когато творческата природа на човека се бунтува срещу всяка догма.
Читателят ще се отправи на интригуващо пътешествие, ще се запознае с моменти от живота на знакови творци на българския театър по време на обществените преходи.
„Надявам се разказът да накара читателите да погледнат през призмата на филантропичния хумор, с който описвам сблъсъците на моето поколение с несъвършенствата на системата. Щастлива съм, че бях свидетел и участник в турбулентните времена, обхващащи периода от 1950-а до 1989-а година в България“ – споделя Клара Армандова.
„От спомените на Клара ще си направим снимка на младостта на нейното поколение – Венцислав Кисьов, Вельо Горанов, Васил Банов, както и на редица позабравени имена, служили с чест на българския театър и кино. Ще разберем за благословията, която ѝ дава самата Невена Коканова; за споделената гримьорна с неразгаданата Леда Тасева и последните ѝ думи, изречени в театъра преди тъжния ѝ край.
Да, бъдете сигурни, че няма да ви се иска книгата да свършва.
Дори не подозирате през какво преминава тя, за да изкачи своята Голгота. И да намира въпреки всичко своите мигове щастие.
Наранена и окрилена душа. Това е личният дуализъм, с който Клара Армандова върви през света към своята зрялост. Нима на най-красивите и талантливи момичета трябва да се случат най-големите изпитания? Уви, при нея отговорът е – да.“ – разказва Иван Георгиев в предговора си към книгата.
Клара Армандова е завършила ВИТИЗ (сега НАТФИЗ) в класа по актьорско майсторство на професор Боян Дановски. Работила е като актриса във великотърновския музикално-драматичен театър „К. Кисимов“, в столичните „Сълза и смях“, „София“, „199“, както и в телевизията и киното. Става една от любимките на децата в България с телевизионната поредица „Приказки с шапки“ – „Лека нощ, деца“ на БНТ.
През 1992 г. Клара завършва театрална режисура в Университета в Лийдс, Великобритания, с магистърска степен по режисура и педагогически науки. Веднага след това печели конкурс за длъжността декан на Факултета по актьорско майсторство на Гилдфордската театрална академия – едно от най-реномираните театрални училища във Великобритания.
Поставя на английска сцена емблематични пиеси като „Салемските вещици“ на Артър Милър, „Женитба“ на Николай Гогол и др.
Печели в Единбургския театрален фестивал наградата за най-добър режисьор – за постановката на „Ромео и Жулиета“ от Уилям Шекспир (1994).
През 2014 г. основава школа по актьорско майсторство и импресарска къща „Визион“ в София. Най-новите постановки с нейно участие са „Мелодия“ от Диъдри Кинахан в Нов театър НДК, „Птици в сянката на огъня“ в театър Ай Ем Студио и наградената постановка „Ключът за крепостта“ във Велико Търново. Носителка е на наградата „Златен век“ - орден „Цар Симеон“, първа степен (2024).
