Битката за дневния ред в България предопределя следващите конфигурации за управление.
Това заяви пред БНР Крум Зарков, вече бивш секретар по правните въпроси на президента Румен Радев, както и бивш министър на правосъдието.
"Ако основният дневен ред на българското общество е накъде вървим – на запад или на изток, то тогава възможните конфигурации, партийни и управленски, са едни. Ако основният дневен ред на България е корупция – антикорупция, то тогава управленските конфигурации са други. По тази причина някои хора правят всичко възможно винаги основният дневен ред да е изток-запад. И успяват да заместят ключов въпрос като този за корупцията с този за геополитическото ни позициониране. От това те черпят огромен дивидент – успяват да правят съюзи в парламента, които на пръв поглед изглеждат неестествени. Хитрината на тези хора е, че България върви на запад и без специална декларация от 171 депутати. Сега на силните на деня се сервира допълнителна легитимност."
"Президентът Радев допусна грешка, но това си е негова грешка. Той е български президент и не се влияе от чужди сили", каза Зарков.
Такъв референдум няма да има, защото е конституционно недопустим, защото има огромно мнозинство в Народното събрание, което набъбна. Оттук нататък всички действия няма да имат юридически последици, а политически, смята той във връзка с инициативата на президента да предложи референдум за еврото.
Стратегическият дебат, за който говори президентът, няма да се състои, защото вече се е състоял. Легитимно е всяко притеснение и критика, но в България не се състои дебат по абсолютно нищо – и това е големият проблем на нашата демокрация. Дебат в България не може да се състои по нито един въпрос, защото свикнахме политическите сили да делегитимират всеки опонент, коментира Крум Зарков в предаването "Политически НЕкоректно".
По думите му тези, които виждат за всичко намесата на Русия, не се различават от онези, които виждат във всичко намесата на "посолството".
"Заменете "посолството" с Брюксел с други митични същества, с комунистите, с фашистите. Демокрацията ни страда. Политическите партии заместват дебата по същество със "за" и "против" големия зъл конспиратор, който отнякъде е замислил да ни вкара или изкара отнякъде. Това води до принизяването на дебата до такъв между агитки."
Освен закон Конституцията е и рамка на политическата игра.
Председателят на НС нямаше право да направи онова, което направи, но следва да сме наясно, че тя е председател, избран от петата политическа сила. Нейното решение без никакво съмнение е повлияно от партиите, включващи сегашното мнозинство: ГЕРБ-СДС, БСП, ИТН, ДПС-НН, посочи бившият правен секретар на държавния глава.
"Те се опитаха да се скрият зад гърба на председателя на Народното събрание. Това не беше необходимо. Така и така ще се стигне до Конституционния съд."
Като уточни, че не би се усъмнил "в неговата искреност", Зарков прогнозира, че сезирането на КС от страна на президента "няма да доведе до кой знае какво", защото "дори КС да върне въпроса в НС, там го чакат 171 души, за да го отхвърлят".
"Ще се създадат обаче политически ефекти, които не съм сигурен, че са целени от президента. Ще има опит да бъде нагнетено напрежение, това напрежение да излезе на улицата, да бъде обявена революция. Въпросът е кой политически актьор има интерес от това да се нагнети напрежението на улиците. На първо време изглежда, че това ще бъде основната опозиционна сила, която е превърнала неприемането на еврото в България в своя политическа кауза – "Възраждане". Но всъщност печелят тези, които печелят легитимност, която иначе не могат да добият. Ще ни продадат отново мантрата на пазителите на евроатлантизма и стабилността. Когато има граждански протест, брожения, мълчаливото мнозинство са склонни да приемат неприемливото – мир да има. Неприемливи политици се превръщат в приемливи, защото казват: при мен ще е спокойно, или поне стабилно."
Правителството все повече заприличва на сглобката по политически характеристики, отчита Крум Зарков.
"Премиер, който сам по себе си дава характеристики на умерен и уравновесен човек, но притиснат от реалните политически лидери, които не са в правителството, а са пред асансьора на парламента и които търсят легитимен ход да заемат място, което мислят, че им се полага. А то е място "с пагон", не е неформален лидер. То е място, пред което пише "министър-председател", "вицепремиер" или нещо друго. Тези, които сега управляват властта, ще имат най-голям интерес тя да бъде атакувана от други, които те считат, че не са способни да стигнат властта или няма да им бъде позволено."
"Това правителство ще се лашка между стабилизация, когато говори за Европа и кризи, когато говори за съдебната система", очаква той.
Поставянето на темата за корупцията е залог за нашето бъдеще, категоричен е Зарков, според когото "има немислими неща, които са съвместими с понятието за нормалност".
"Засега изглежда, че ще влезем в еврозоната с всичките си проблеми. Еврозоната може да има икономически и финансови позитиви и негативи, но политическите ни, обществените ни проблеми, чувството ни за общност, капацитетът ни да поставяме национални проблеми ще изисква допълнително усилие за построяването на модерна държава, която се управлява по правила, немафиотизирано."
Какво се случи, след като от най-високата юрисдикция стана ясно, че не можем да провеждаме избори, попита още той в контекста на аргумента за ниската легитимност на парламента, който бе изтъкнат от държавния глава.
"Изборният процес остава порочен. Паралелното правосъдие върви, каквото е. Скандалите са дълбоко заровени. ВСС може да се чете като вечен съдебен съвет. Всички наши големи проблеми, които ни карат да бъдем в ЕС, но да не се чувстваме европейци, остават на масата не само нерешени, но и безинтересни."
"Все още вярвам, че Румен Радев е политик, който има голям потенциал. Вярвам също така, че алтернативата трябва да е антикорупционна, но без резки геополитически движения", отбеляза още той.
БСП пое по път, който води до маргинализация. С правителствата "Петков" и "Желязков" тя се опитва да излезе от партийната криза чрез участие във властта, но съм скептичен за резултата, изтъкна още Зарков, който все още е член на БСП. Той уточни, че напуска поста си на правен секретар на държавния глава "с уважение към президента Радев и институцията" и с благодарност за това, което са успели да направят заедно, но ще остане политически активен.
