Изследването на учения от НАСА Колин Реймънд, публикувано в престижното научно списание Science Advances през 2020 година, очертава тревожна картина за бъдещето на тропическите региони. Според климатичните модели, територии като Бразилия могат да станат изключително трудни за обитаване до 2070 година поради екстремни комбинации от високи температури и влажност.
Ключовото понятие в изследването е "температурата на мократа крушка" – показател, който комбинира топлина и влажност. При стойности над 35°C човешкото тяло губи способността да се охлажда чрез потене, което може да доведе до фатални последици в рамките на няколко часа, дори при пълна неподвижност и в сянка.
Проучването установява, че екстремните топлинни събития в тропическите райони са се утроили в периода 1979-2017 година. В някои региони вече са регистрирани кратки епизоди, доближаващи критичната граница от 35°C влажна температура.
"Проекциите показват, че региони като Южна Азия, Персийския залив и Червеноморието ще достигнат тези критични стойности до 2050 година, докато Източен Китай, части от Югоизточна Азия и Бразилия могат да ги достигнат до 2070 година," обяснява Колин Реймънд от Лабораторията за реактивно движение на НАСА.
Особените рискове за БразилияАмазонската област се очертава като особено уязвима. Климатичните прогнози сочат, що средната температура там може да се покачи с още 2°C между 2041 и 2044 година, а при най-песимистичните сценарии – с до 4°C до края на века. Това ще доведе не само до затруднения в обитаването, но и до суши, намаляване на валежите и повишен риск от горски пожари.
Проблемът засяга и големите бразилски градове. Явлението "топлинен остров" прави мегаполиси като Сао Пауло и Рио де Жанейро особено уязвими, тъй като температурите в урбанизираните зони са с до 5°C по-високи от околните райони заради бетона, асфалта и недостига на зелени площи.
Глобални последици и необходими действияСпоред анализите на НАСА, ако глобалните температури продължат да нарастват с настоящите темпове, до 2070 година около 3 милиарда души ще живеят в зони с климатични условия, които днес се считат за почти необитаеми.
Научната общност подчертава, че тези сценарии не са неизбежни. Спазването на целите от Парижкото споразумение за ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива може значително да намали рисковете. Това изисква драстично намаляване на въглеродните емисии в световен мащаб.
Бразилия, с нейното уникално биоразнообразие и ключова роля в глобалния климатичен баланс, се явява не просто потенциална жертва, но и важен участник в решението на климатичната криза. Действията, които страната ще предприеме в следващите години за опазване на Амазонка и намаляване на емисиите, ще имат последици далеч отвъд нейните граници.
