Над 43% от българите не са прочели нито една книга през 2024 година, а 75% не са посетили библиотека нито веднъж. Това сочат данните от представителното социологическо изследване "Достъп до култура", обхващащо над 1000 души. Те бяха изнесени днес в "Гьоте институт" - София. Резултатите съобщиха Светлана Ломева, директор на Асоциация за развитие на София, Диана Андреева-Попйорданова, директор на Обсерватория по икономика на културата, и Янина Танева от "Фабрика за идеи". Днес ще чуете данни, които са първи за България от изследване, което продължава три години, обяви Ломева.
Проучването показва, че 63% не са били на театър нито веднъж, 56,1% не са влизали в киносалон, а 82,7% не са посетили концерт с класическа музика, опера или балет през 2024 г. През миналата година българинът средно е прочел 8-9 книги и това число постоянно намалява. През 2022-ра броят, прочетени книги за средностатистическия ни сънародник, е бил между 9 и 10, отбелязват от екипа на проекта.
Сред причините за непосещаване на културни събития 40% от респондентите са посочили отговор "скъпо е", 37 на сто са отговорили, че нямат време, 25,4%, че нямат достъп (например живеят в населено място, в което не се провеждат такива), 16% са отговорили, че не харесват културни събития. 13,7% отговарят с "Нямам компания", а 3,8% са избрали отговора "Друго".
"За нас е тъжна радост да представим тенденциите, които виждаме в потреблението и участието в култура“, каза Янина Танева. Тя отбеляза, че изследването се прави вече трета година и е под наслов "Индекс право на култура", който измерва какви са спънките, от какъв характер са, така че да може да бъдат адресирани.
Диана Андреева-Попйорданова отбеляза, че сред препоръките, които отправят за промяна на тези данни и тенденции, е културен паспорт за лица от 6 до 26 години за културни дейности. Това са около 1 милион и 300 хиляди души. Сред решенията, които се предлагат, са и транспортни ваучери на хората от малки населени места, за да стигат до градове с културни събития.
"Извън политическите дитирамби на 24 май проблемите в културата се натрупват в последните години", заяви Андреева-Попйорданова пред БНР тази сутрин. Причината за негативната тенденция, според нея, се корени в кратките управления и липсата на дългосрочна и краткосрочна политика. Към момента за култура се разпределят 0,53% от БВП, като от години борбата е за достигане на 1%, припомни тя.
Предстои още една такава дискусия, където ще бъдат представени данните само за София.
Националното представително социологическо изследване "Достъп до култура" се организира от "Фабрика за идеи" заедно с Обсерватория по икономика на културата – в партньорство и с финансовата подкрепа на Асоциация за развитие на София и е осъществено от социологическа агенция "Алфа рисърч".
Данните от 2023 г. бяха една идея по-оптимистични само по отношение на четенето, като повечето показатели остават сходни. През нея 40% от българите не са отворили книга, 62,6% не са били на театър, а 61% - на кино. Цели 82,5% не са посетили концерт за класическа музика, опера или балет. Единствената културна активност, която се е повишила през 2024 г., е посещението на кино с 5% - много вероятно заради филма "Гунди".
В паралелно изследване, публикувано обаче от НСИ през май м.г., се съобщава за забележителен ръст на културния живот. Според данните от него посещенията в театри, кина и музеи бележат ръст между 15 и 30% през 2023 г. в сравнение с 2022 г.
