Първото нещо, заради което записах нещо, беше един кошмар, с който трябваше да се справя. Това беше написано и кошмарът не се повтори, но и него забравих. Без да съм го разбирал, това е смисълът на разказването на историите - да разказваш страховете си. Това каза в сутрешния блок на Нова тв писателят и носител на наградата "Букър" Георги Господинов.
Той разказва как преди е избирал да чете книги, написани в първо лице, за да не умира накрая героя. Но все пак съм се сблъсквал с доста тъжни истории, като "Малката кибритопродавачка". Четенето ми беше доста хаотично - избирах от библиотеката на родителите ми каквото ми падне. И сега бих препоръчал такова четене - да прави връзка между книги, които не си говорят, каза още Господинов.
По отношение на новата си книга "Градината и смъртта, посветена на баща му, той заяви, че писането на една такава история, която е фокусирана върху живота, а не върху смъртта, е повторно преживяване на същото нещо. За мен беше спасително. Сега пътувах из Испания и Италия и най-невероятното беше, че идваха хора, които разказваха през лупата на селцата, за техни истории. Това е особена тема - жена, която ми разказа, че не иска да продава къщата на майка си, защото не иска да продаде градината пред къщата. Оказва се, че тази тема е много персонална, лична, но и универсална, каза още той. Тя е книга за онова поколение, родени в края на войната.
Според него една от причините времето да предизвиква конфликти у нас е дефицитът на бъдеще, затворените врати и хоризонти. Както и превръщането на миналото в пропаганда. А миналото е твърде лошо времеубежище, каза още той. Според него трябва да решим сблъсъкът между човека и човека, после ще дойде сблъсъкът между човека и машината.
Той допълни, че сме преобърнали думите - с дума можеш много лесно да унижиш друг. Битката с агресията, унижаване на другия, това са недопустими прекрачвания на граници - да стигнеш дотам да анихилираш другия, да се опитваш да го биеш с думи или не, това е отвъд линията на човешката еволюция.
Господинов препоръча да си говорим както в училище, така и в семействата за емоционалната си грамотност и неграмотност. Това образование на сърцето е важно за нормалните ни отношения, каза още той.
