Подобряването на финансовата грамотност на обществото ще ограничи рисковото финансово поведение и зависимостта на част от хората от социалната система, като същевременно ще работи за преодоляване на дезинформацията, свързана с еврозоната, финансовите и икономически въпроси.
Това стана ясно по време на дискусия на тема „Финансовата грамотност като фактор за инвестиции, доходи и еврозона“, организирана от Икономическия и социален съвет на Република България (ИСС), в която участие взеха членовете на Съвета – работодатели, синдикати и граждански организации и ключови институции и организации, ангажирани с темата, съобщават от ИСС.
Дискусията е част от Комуникационната кампания за въвеждане на еврото в Република България и в нея се включиха министър-председателят Росен Желязков, българският еврокомисар Екатерина Захариева, министърът на образованието и науката Красимир Вълчев, ръководителят на представителството на ЕК в България Йорданка Чобанова, представители на Министерството на финансите, БНБ, НАП, НОИ, КФН, КЗП и др.
В последните години темата за еврозоната е част от съществения политически разговор, но не е тема за дебат. „Няма смисъл тогава, когато нацията трябва да бъде уверена, че въвеждането на еврото е само от полза за икономиката, да се вкарва дебат, който манипулира хората, ражда страхове и управлява страхове в хората“, каза министър-председателят Росен Желязков, който откри дискусията. Той заяви, че опитите за спекулации ще бъдат ясно адресирани с цялата нетолерантност на държавата към подобни явления.
„Хората трябва да знаят, че членството на България в еврозоната е доказателство пред света, че България е силна икономика и има място на масата на силните“, заяви във видеообръщение и българският еврокомисар Екатерина Захариева.
Необходимо е да се гарантира, че преди присъединяването на страната към еврозоната, има достатъчно обективна и проверена информация по всички касаещи гражданите въпроси и тя достига до тях, посочват от ИСС.
„Влизането на България в еврозоната категорично ще доведе до по-високи доходи в страната ни и до по-добри възможности за българската икономика. В почти всички страни в периода преди присъединяването е имало въпроси и съмнения – какво ще се случи с доходите, цените, инфлацията. Данните към днешна дата показват, че в годините след присъединяването, подкрепата за еврозоната нараства и достига до 80%“, каза председателят на ИСС Зорница Русинова. Добрата финансова грамотност няма да позволи обществото да бъде подведено от фалшиви твърдения, че членството в еврозоната води след себе си икономически срив и обедняване, допълни тя.
Според проучване на Евробарометър 55% от гражданите съобщават, че често са изложени на дезинформация, което е и най-високият дял в ЕС. Все повече младежи попадат в дългова спирала, липсват базови познания в сферата на финансите и правото, стана ясно още по време на дискусията. Равнището на финансова грамотност в България е по-ниско спрямо останалите държави в ЕС, поради което са необходими целенасочени и ефективни политики и програми за нейното повишаване.
Данните са от Националната стратегия за финансова грамотност на Република България, в която са заложени мерки, насочени към дефиниране на компетентностите в областта на финансовата грамотност по отношение на доходи и спестяване, инвестиции, дългосрочно планиране, пенсиониране и пенсии, защита на потребителите във финансовата област, рискове и застраховане.
Според проучване за финансовата грамотност на агенция „Тренд“ от декември 2024 г., представено на форума, 73% от запитаните не спестяват. Инвестиции правят едва 8% от участвалите в проучването, а делът на тези, които твърдо отговарят „не инвестирам“ се запазва висок – 90%.
84% разчитат на доходи само от заплата, показват още резултатите.
Според друго проучване - „Финансова грамотност на населението в Югоизточна Европа“, българите се справят сравнително добре с краткосрочното управление и контрола върху финансите си. Заедно с това, обаче, в по-малка степен от другите страни от региона планират дългосрочно – за финансирането на пенсионния си период основно разчитат на държавата (78,6%). Според изследването от 2020 г. на ОИСР, значителна част от българите са спестявали (77.6% при средно за региона 67%), като спестяванията се държат основно в наличност (62%) или в банков депозит.
Ниската финансова грамотност се асоциира с неефективно или липсващо включване във финансовата система с всички произтичащи от това негативни последици, по-висока степен на рисково финансово поведение, с по-голяма зависимост от социалната система, посочва модераторът на дискусията Мария Минчева – член на ИСС от групата на работодателите.
Един от най-съществените резултати от това е по-ниското качество на живот на тези групи. Финансовата култура не само подобрява индивидуалната ситуация, но и допринася за по-стабилна икономика и общество, особено с технологичния напредък и с развитието на финансовите технологии. Важно е българските граждани да са информирани за новите инструменти и платформи, които могат да улеснят управлението на личните финанси, коментираха участниците в дискусията.
Независимо от наличието на национална стратегия и множество частни инициативи, все още не се забелязва чувствителна промяна сред населението и особено сред уязвимите групи. Всички предприети инициативи, дискусии и консултации за повишаване на финансовата култура на обществото ще дадат реален тласък за развиване на българската икономика, за ускоряване на необходимите реформи, за подобряване на доходите на хората и за осмисляне на финансовата грамотност като предимство за благополучие.
