В съботата преди Петдесетница православната църква отбелязва Черешова задушница, наричана още Спасовска задушница. Тази задушница се отбелязва преди началото на Петровите пости. През 2025 година Черешова задушница се пада на 7 юни.
Вярвания и традиции на Черешова задушница
Вярва се, че на този ден вратите на Рая се отварят, за да посрещнат душите на починалите ни близки. Името на тази задушница, а именно Черешова, идва от най-популярният плод по това време на годината в страната ни - черешите.
Библейските текстове казват, че след Възнесението на Христос на небето вратите на Рая се затварят, а душите на мъртвите могат да се възнесат в отвъдното отново на Черешова задушница, като техните живи близки трябва да направят помен и да четат заупокойна молитва. С традициите и обредите, които спазват на този ден живите молят за опрощение за греховете на починалите си близки, за да могат те да намерят покой и да не се скитат по земята.
Денят е отреден още и за прояви на милосърдие и благотворителност. Молитви за опрощение на този ден се четат във всички църкви. За трапезата се приготвят жито и хляб, като житото символизира възкресението, а хлябът - Исус Христос. Приготвят се за подаване и постни сладки, постен кекс и червено вино, както и от първите череши за годината, които да се раздадат между живите.
Вярва се, че на Черешова задушница мъртвите първо посещават своя гроб. Затова на този ден християните посещават гробовете на близките си покойници, почистват ги, прекадяват, преливат ги с вода и с червено вино. Запалват свещ и раздават житото, хляба и първите череши, дали името на тази панихида.
Прието е на този ден вратите и прозорците на домовете да останат отворени, за да може душата на мъртвия да излезе безпрепятствено. Християнската традиция повелява също да се раздава милостиня на бедни, да се нахранят гладни, да се извършват добри дела, за да се успокоят и омилостивят душите на починалите близки.
Череши и жито се носят за освещаване в църквата, а в дома трябва да се нареди поменателна трапеза на Черешова задушница. На този ден камбаните бият траурно – с отмерен удар, за да се напомни за грижата към мъртвите.
Службите са заупокойни и се прави обща панихида за всички починали. На следващия ден е Петдесетница - 50-ят ден от Великден, и църквата чества слизането на Светия Дух над Апостолите и Дева Мария.
