Шестима от лидерите на Групата на седемте (Г-7) обсъдиха войната на Русия в Украйна и конфликта между Израел и Иран, но не успяха да постигнат значими споразумения по тези и много други водещи въпроси. Така завърши срещата на върха, която трябваше да покаже, че клубът на богатите държави все още може да влияе на глобалната политика въпреки преждевременното заминаване на американския президент Доналд Тръмп, съобщи Асошиейтед Прес.
Канадският премиер Марк Карни и колегите му от Великобритания, Франция, Германия, Италия и Япония проведоха последните срещи от форума вчера в присъствието на украинския президент Володимир Зеленски и генералния секретар на НАТО Марк Рюте. „Имаме нужда от подкрепа от съюзниците и затова съм тук“, заяви Зеленски, добавяйки: „Готови сме за мирни преговори, безусловно прекратяване на огъня. Мисля, че това е много важно. Но за това ни е нужно натиск“.
Останалите лидери се съгласиха съвместно да се борят с така наречените от тях непазарни политики, които биха могли да застрашат глобалния достъп до критични суровини. Те също обещаха да ограничат негативните ефекти на изкуствения интелект върху работните места и околната среда, като същевременно приветстват потенциала на технологичната революция.
Имаше съгласие и по други въпроси, но въпреки че срещата на върха имаше за цел да покаже единство по водещи глобални теми, не беше публикувано съвместно изявление относно конфликта в Украйна. Kлубът на големите индустриализирани демокрации този път не публикува съвместна декларация, осъждаща „руската агресия“, за разлика от предходните години, когато начело на САЩ беше Джо Байдън.
Едно е сигурно: докато преговорите между Москва и Киев под натиска на Доналд Тръмп са в задънена улица, това е пропусната възможност за Володимир Зеленски, отбеляза АФП.
Зеленски трябваше да се срещне с Тръмп, с когото е в обтегнати отношения, по време на събирането на световните лидери в курорта Кананаскис в канадските Скалисти планини, но срещата беше отменена, тъй като американецът си тръгна преждевременно, допълни агенцията. САЩ по-рано подписаха споразумение, което им дава достъп до големите залежи на полезни изкопаеми в Украйна.
Зеленски обсъди с останалите лидери от този клуб на големите демокрации (Италия, Франция, Германия, Великобритания, Канада и Япония) смъртоносната атака срещу Киев – според него знак, че съюзниците трябва да засилят подкрепата си след над три години от началото на войната на Русия срещу Украйна.
Високопоставен канадски представител, който даде брифинг за журналисти на срещата, заяви, че САЩ са се противопоставили на съвместно изявление за Украйна в опитите си да насърчат преговори с Русия.
В отсъствието на Тръмп останалите шестима лидери проведоха дълга сесия за Украйна. Поради липса на единодушие, отделни лидери се срещнаха със Зеленски, за да го уверят в подкрепата си. Все пак той си тръгва с нова военна помощ от Канада на стойност 1,27 милиарда евро, основно за дронове и бронирани превозни средства.
Срещата на върха беше силно засенчена и от ескалиращия конфликт около ядрената програма на Иран. Израел започна въздушна бомбардировка срещу Иран, а Иран отговори с ракети и дронове.
След като се върна във Вашингтон, Доналд Тръмп втвърди тона по тази тема и призова за безусловна капитулация на режима в Иран.
Френският президент Еманюел Макрон предупреди САЩ и други сили да не настояват за смяна на режима в Иран, като подчерта, че това може да дестабилизира Близкия изток. „Вярвам, че най-голямата грешка сега би била да се търси смяна на режима в Иран чрез военни средства, защото това ще доведе до хаос“, каза Макрон.
Преди да напусне, Тръмп се присъедини към останалите лидери в изявление, в което се казва, че Иран „никога не трябва да има ядрено оръжие“ и се призовава за „деескалация на напрежението в Близкия изток, включително прекратяване на огъня в Газа“. Постигането на единодушие – дори по кратко и общо формулирано изявление – се смята за умерен успех.
Макрон заяви, че Карни е изпълнил задачата си на домакин на Г-7, като е съхранил единството на многостранната организация. „Не бива да очакваме от канадското председателство да реши всеки проблем на света днес. Това би било несправедливо“, каза Макрон, който ще бъде домакин на Г-7 следващата година.
Карни заяви в заключителното си слово снощи, че преждевременното отпътуване на Тръмп е било поради извънредната ситуация в Близкия изток, а не заради нещо, което се е случило по време на срещата. „Нямаше проблем“, каза премиерът на Канада. „Г-н Тръмп сметна, че е по-добре да бъде във Вашингтон, и мога да разбера това.“
Карни също обяви, че Канада ще наложи нови икономически санкции срещу Русия и ще публикува собствено изявление в подкрепа на „сигурна и суверенна Украйна.“ На въпрос дали САЩ са настоявали да се смекчи евентуално съвместно изявление на лидерите за Украйна, Карни каза, че е провел консултации с Тръмп при подготвянето на текста на канадската позиция.
„Направих всичко, което трябваше да направя на Г-7“, каза Тръмп, докато се прибираше към Вашингтон. Но напрежението беше налице още преди да напусне, посочи АП.
След като на прословутата снимка от Г-7 през 2018 г. езикът на тялото на Тръмп и тогавашната германска канцлерка Ангела Меркел не изглеждаше никак приятелски, тазгодишната среща включи и драматично въртене на очи от италианския премиер Джорджа Мелони, когато френският президент Макрон ѝ прошепна нещо по време на кръгла маса в понеделник.
Това, заедно с тревогите заради войната в Украйна, слабото напредване на дипломатическите усилия в Газа и сега иранската ситуация, направиха атмосферата още по-напрегната – особено след като Тръмп наложи тежки мита на множество страни, рискувайки глобално икономическо забавяне.
Членове от търговския екип на Тръмп останаха в Канада, за да продължат преговорите относно тарифите, включително министърът на финансите Скот Бесънт, който участваше на срещите със Зеленски.
Позицията на Тръмп относно Украйна също рязко се разминава с тази на останалите лидери от Г-7, които категорично смятат Русия за агресор във войната, посочи АП. САЩ отказаха да се присъединят към нови санкции срещу Русия, като Тръмп заяви: „Когато налагам санкции на дадена страна, това струва на САЩ много пари, огромно количество пари.“
Той също така каза, че войната в Украйна нямаше да започне, ако членовете на Г-7 не бяха изгонили Путин от организацията през 2014 г. заради анексирането на Крим. Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков заяви, че Г-7 вече изглежда „много бледа и доста безполезна“ в сравнение с „например формати като Г-20.“
Освен това американският президент даде приоритет на уреждането на търговските си спорове с други държави, вместо на сътрудничеството с партньорите от Г-7. Той наложи 50% мита върху стоманата и алуминия, както и 25% върху автомобилите. Тръмп също така въведе 10% данък върху внос от повечето страни, като може да увеличи ставките на 9 юли след изтичане на 90-дневния срок за преговори, определен от него.
Много от лидерите се надяваха да използват тази среща, за да смекчат търговската офанзива на Доналд Тръмп. Но изказванията, които направи, след като отпътува от Канада, попариха част от тези надежди, въпреки че разговорите останаха учтиви по време на срещата. Както обикновено, Доналд Тръмп не се въздържа да отправи няколко иронични забележки към лидерите, с които току-що се беше разделил. Разкритикува Еманюел Макрон, наричайки го „готин тип“, но такъв, който „никога нищо не разбира“, видимо раздразнен, че френският президент е говорил от негово име относно конфликта между Израел и Иран.
Един от малкото положителни моменти за Тръмп по време на срещата беше подписването на търговска рамка с британския премиер Киър Стармър, обявена още през май. Тръмп каза: британската търговия е „много добре защитена“, защото „ги харесвам – затова. Това е тяхната най-голяма защита.“
Но докато обявяваше споразумението, Тръмп размаха страниците на документа и ги изпусна. Стармър се наведе да ги вдигне, обяснявайки по-късно, че се е почувствал принуден да наруши дипломатическия протокол, защото всеки друг, който се опита да помогне, можеше да предизвика тревога сред охраната на президента.
„Имаше доста строги правила кой може да се доближи до президента“, каза Стармър, добавяйки, че напълно е съзнавал, че „в подобна ситуация не би било добре някой друг да се приближи“.
