Просветителското дело на светите братя Кирил и Методий е неразрушимото ядро на общата история между България и Полша. Дело, израз на безпримерно достойнство, както гласи апостолическото послание на папа Йоан Павел II, с което преди 45 години ги обявява за съпокровители на Европа. Дело – послание за разбирателство между народите, за общо духовно и културно наследство, за обединена Европа.
С тези думи вицепрезидентът Илияна Йотова се обърна към студенти от Ягелонския университет в Краков, пред които изнесе лекция "Историята, културата и образованието срещат България и Полша". В срещата разговор участваха студенти от филологически, вкл. и българистика, исторически, философски, международни и политически специалности. Славистиката в Ягелонския университет е на около 200 години, а българистиката - почти на 100.
Вицепрезидентът подчерта силата на историята, културата и образованието да строят най-устойчивите пътища между държавите и народите. "Моята държава България е родена от културата, просветата и духовността. Българските владетели са били мъдри хора, осъзнали, че по-силни от копията и мечовете са познанието, книжнината, словото и са превърнали България в духовна империя", заяви Илияна Йотова.
Вицепрезидентът припомни инициативата на българския държавен глава Румен Радев и полския му колега Анджей Дуда 14 февруари да бъде обявен за Ден на българо-полското приятелство и сътрудничество. Тази дата е свързана с делото на светите братя Кирил и Методий.
Илияна Йотова посочи трите паметни годишнини, свързани с Кирило-Методиевото дело, които се честват през 2025-а в България – 1140 години от успението на св. Методий, 1170 години от глаголицата, 1160 години от покръстването на българския народ.
Вицепрезидентът запозна студентите с историята на покръстването на българския народ, като определи държавния акт на княз Борис-Михаил като равен по значимост на създаването на българската държава. По думите на Йотова покръстването е причината да се приемат оцелелите от Великоморавската мисия Кирило-Методиеви ученици и в България да се създаде писменост и книжнина на говоримия на народа език.
"Покръстването вгражда България успешно в основите на християнска Европа, за да дооформи впоследствие и културната карта на Стария континент чрез азбуката, преводите на Светото писание и превръщането на старобългарския в третия богослужебен език на християнска Европа", подчерта вицепрезидентът.
Илияна Йотова разказа как на основата на глаголическото писмо се създава кирилицата, която днес е третата официална азбука на Европейския съюз. "Кирилската писменост, създадена в България, е в основата на грамотността на много създадени по-късно славянски държави. Кирилицата се превръща в емблема на славянството", изтъкна вицепрезидентът.
Илияна Йотова запозна студентите с разцвета на книжовността, културата и духовността в Първата българска държава, който я превръща в епицентър на славянската източноправославна общност. Първият Златен век на България е последван от втори по време на Второто българско царство, което става най-могъщата православна държава на Балканите за няколко десетилетия.
"Благодарение на християнизацията, писмеността и езика България остава в паметта на Европа дори когато изчезва за цели столетия от политическата карта на континента", каза Йотова.
Вицепрезидентът посочи големия научен интерес към най-древните кирилски ръкописи, които днес са в библиотеки и музеи в целия свят, и даде за пример Супрасълския сборник – кирилски ръкопис от средата на Х век, открит в Супрасълския манастир през 1823 г. от Михаил Бобровски. През 2023-а в Полша бяха чествани три забележителни годишнини – 1000 години от създаването му, 500 години от неговото пренасяне в библиотеката на Супрасъл и 200 години от неговото откриване.
Сред най-големите му изследователи в Полша са проф. Александер Наумов, на когото вицепрезидентът връчи от името на президента Румен Радев орден "Св. св. Кирил и Методий" втора степен, и проф. Ян Страдомски – ръководител на катедрата по българистика в Института за славянски филологии в Ягелонския университет.
Вицепрезидентът изтъкна множеството научни изследвания и доказателства за делото на Светите братя и техните ученици, които са най-голямата преграда срещу употребата на личности и история.
"Буквалната злоупотреба с изфабрикувани факти, без никаква научна стойност, за техния произход, езика, на който са говорили, за смисъла и значението на тяхното дело, днес се превръща не само в изкривяване на историческата истина, но и в идеология и залог за политически отношения на Стария континент", подчерта Илияна Йотова.
Вицепрезидентът запозна студентите с двата международни форуми за кирилицата, които организира заедно с президента Румен Радев, с участието на изтъкнати учени слависти от европейски държави, вкл. и Полша.
"И двата форума доказаха, че интересът към славистиката и българистиката, е жив, има още много неизследвани територии, но се нуждае от повече внимание от страна на институциите, от държавите", подчерта Илияна Йотова. Тя покани полските преподаватели и учени на следващия форум през 2026 г.
Вицепрезидентът направи кратък преглед на развитието на полонистиката в България, чиято история е още от създаването на Софийския университет "Св. Климент Охридски" през 1888 г. Полски език, история, култура и литература се изучават днес в Софийския университет, във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" и в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски".
Българистиката има своите традиции не само в Ягелонския, а и в други полски университети. Йотова подчерта и ролята за развитието на двустранните контакти на Полския институт в София и на Българския културен институт във Варшава.
Вицепрезидентът посочи като своя мисия връщането на интереса към българистиката и славистиката и на традиционната роля на България като средище за тези науки. В тяхното бъдеще в технологичния ХХI век е убедена Йотова. "Тези науки са не само знание за език, култура и история. Те са познание за ценностни системи", заяви вицепрезидентът.
"Вие говорите на езика на истинските хуманитаристи и филолози, разбирате необходимостта от държавна политика за тяхното развитие", заявиха на проведената по-рано среща представители от ръководството на университета, на филологическия факултет и Института за славянски филологии, на факултетите по история, философия, политически и международни науки.
На последвалата оживена дискусия студентите проявиха интерес към позициите на вицепрезидента по широк кръг от въпроси – от възможностите за разширяване на двустранното сътрудничество през приноса на България и Полша за развитието на съвременна Европа до геополитическите предизвикателства.
