20 на сто от населението в България е с прекъснати здравноосигурителни права. Солидарният модел на задължително здравно осигуряване у нас е залегнал в Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) от 1998 г. и се осъществява чрез Националната здравноосигурителна каса (НЗОК). Този модел е проектиран да осигури достъп до медицинска помощ за всички граждани, базирайки се на принципите на социална справедливост и взаимопомощ.Това се посочва в анализ на Центъра за защита правата в здравеопазването.
В него са използвани данни на НЗОК, според които към 1 май 2025 година здравноосигурените с прекъснати права (с над 3 невнесени месечни осигуровки), които са вписани в пациентските листи на общопрактикуващите лекари, са близо 1,2 милиона души. Основната последица за неосигурените е силно ограниченият достъп до медицински услуги, а намалените приходи на Здравната каса се отразяват на системата, на лечебните заведения и кадрите.
"Има разминаване сред официалните данни от НЗОК и НАП, няма единна методика за изчисляване на неосигурените. Заради тях в системата на здравното осигуряване не постъпват половин милиард лева. Негативните последици са очевидни – коментира пред БНР-Радио София д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита правата в здравеопазването и автор на изследването. – в държави, където здравно осигуряване не е задължително, броят на неосигурените е по-малък! А у нас то е задължително."
Д-р Кацаров обясни, че сред тези които не внасят здравни осигуровки най-често са млади хора под 30 г., които се чувстват здрави, бедни или безработни, такива, които са от ромското малцинство, които работят на черно. Има и такива, които имат достатъчно средство и смятат, че по всяко време могат да си платят лечението.
Знаейки, че трябва да платят, те до последно отлагат преглед и лечение и когато им се наложи, натоварват спешната помощ.
"Недоверието към здравната система е сред основните причини за неосигуряване. За да се възстановят прекъснати права, законът изисква да се платят вноските 5 години назад заедно с лихвите. В ЕС българите са с най-нисък доход, а от джоба си доплащат най-много за здраве - около 40 процента.
Реалистично и правилно е да се премахне монополът на НЗОК и да се създаде конкуренция сред здравните осигурители", подчерта д-р Кацаров, който е бил зам.-министър на здравеопазването (1999-2001) и министър (2021).
За пример той посочи Швейцария, в която действат 35 осигурителя за здраве, а неосигурените са под 2-3%.
