Законопроект, който ще доведе до намаляване на таксите за платено обучение във висшите училища, вече е приет на първо четене в парламентарната комисия по образование, каза министър Красимир Вълчев в предаването „Защо, господин министър?" на БТВ. Той отбеляза, че за тези предложени промени в Закона за висшето образование е имало широка подкрепа в комисията и изрази надежда това да се случи и при гласуването в пленарна зала.
Вълчев обясни, че основната причина за ръста на таксите във висшите училища е фактът, че държавата е увеличила финансирането в последните две години, както и компонента за качество. По думите му има текст в Закона за висшето образование, според който университет трябва да определи такса за обучение на студент, съответстваща на финансирането за държавна поръчка. Това се налага, за да не се използват отпуснатите средствата за финансиране на платено обучение и да няма т.нар. кроссубсидиране. "Тъй като държавата рязко увеличи финансирането, висшите училища бяха принудени да увеличат таксите", уточни образователният министър.
„Дори и законопроектът да бъде приет, таксите ще се увеличат, но няма да е в пъти както сега", допълни Вълчев. Образователният министър изрази надежда, че промените ще могат да влязат в сила от новата академична година, ако бързо бъдат приети.
Вълчев коментира и отвореното писмо от Иван Костов (министър-председател на Република България от 1997 до 2001 г.) с предложения и идеи за използването на изкуствен интелект (ИИ) в образованието. „Ще се видя с него през идната седмица. Вече близо шест месеца съм министър и вероятно съм участвал в десет дискусии по темата за ИИ. Събираме всички наши разсъждения с хората, които работят с министерството и ще представим нещо като визия", отбеляза министърът. Той допълни, че сега има едни насоки как ефективно се използва ИИ, но според него не са съвършени и пълни.
"Наистина е голямо предизвикателство за всички образователни системи. Учителите се чувстват все по-неспособни да контролират учениците дали сами са си написали домашното или проекта. Сменят се методите на преподаване", каза още Красимир Вълчев.
Той коментира и въвеждането на забрана за използването на мобилни телефони от учениците в училище. Министърът изрази надежда тя да влезе в сила, „веднага след приемането в Закона за предучилищното и училищното образование, най-вероятно след началото на учебната година".
„Телефоните ще останат за ползване за образователни цели и при медицински нужди. Основната цел на премахването им е концентрацията на ученика, който да има възможност да общува със съучениците си и да се фокусира върху образователния процес", каза Вълчев.
Както БТА писа, Министерството на образованието и науката обсъжда въвеждането на интегрални изпити, обединяващи математика и природни науки. Пред БНР Красимир Вълчев каза, че националното външното оценяване след седми и десети клас трябва да се промени, като се дават на учениците повече практически задачи, насочени към прилагането на знания.
В предаването "Защо, господин министър?" образователният министър допълни, че интегрален изпит може да има и по български език и литература, като включва и въпроси, свързани с история и география.
От следващата учебна година (2025/2026) изпитът след 7. клас по математика става интегрален и включва и природните науки, а след 2 години (2026/2027) се променя и изпитът по БЕЛ.
„Подобни математически задачи има в момента, а през последните години правим крачки към разширяване на практическите задачи – тази година условно бяха 40%. Целта ни не е да затрудним учениците, а да ги накараме да учат с разбиране и да могат да прилагат знанията си – защото там се провалят, виждаме го и по изпитите PISA – не могат да превърнат условията на задачите в математически израз“, каза министърът.
Той онагледи как би изглеждала промяната от догодина в изпита по математика, като уточни, че ако задачите са общо 24, то 6 от тях ще бъдат интегрални (с понятия от природните науки като физика, химия и астрономия).
Например, задачата може да е свързана с температура или климат.
Планът е изпитът по БЕЛ също да стане интегрален – като включва елементи, обвърани с история и география.
Промените и частните уроци
Въпреки че заяви, че частни уроци винаги ще има, министър Вълчев призна, че част от целите на нововъведенията в изпитите след 7. клас са именно по-малко деца да имат нуждата да ги посещават.
„В крайна сметка, важни за образователните възможности на детето. Промените не са въпрос на смелост, въпрос на трудност е. Трудно е да направим по-малко рентабилни частните уроци, но ако изпитите са така направени, че по-малко да може да се заучи, това ще намали тежестта на частните уроци и ще ги направи по-нерентабилни“, каза просветният министър.
Добродетели и религия в клас?
„Имаше две неверни тези до момента – едната е, че сега въвеждаме часове по религия. Религия има открай време в българската образователна система, има в цяла Европа, с малки изключения – може би като Беларус или Северна Корея. Втората е, че въвеждаме религия задължително“, каза министър Вълчев.
И увери, че „нито едно дете няма да учи религия против волята му, единственото, което правим, е да разширяваме достъпа – ако сега 2,5% от учениците са имали това право, сега той ще е много повече“.
Без телефони в клас или изобщо в училище
„Вън телефоните от училище“ – това ще се случи веднага след приемането на Закона за училищното и предучилищното образоване, според министър Вълчев.
„Телефоните ще останат за ползване при медицински нужди или за образователни цели. Така ще улесним и учителите – няма а събират телефоните всеки час, а само веднъж – в началото на деня“, уточни той.
