Изследване на WWF-България за периода 2010-2024 доказва, че над 90% от пожарите у нас възникват след преднамерена човешка намеса или поради небрежност
През последните години горските пожари в България стават все по-чести, по-интензивни и засягат все по-големи територии, включително и защитени зони. Мащабите на пожарите и щетите, които те нанасят върху природата, имуществото и човешкото здраве, се измерват в милиони левове.
През последните 15 години в България са били регистрирани над 7000 горски пожара, обхванали над 1,1 млн. дка територии – това показват данните от най-новия анализ на природозащитната организация WWF-България .
Само през 2024 г. в България са избухнали близо 600 пожара. Особено са били засегнати районите на Родопите, Странджа, Пирин и Сакар.
Целите на проучването на WWF са да се анализира ситуацията с горските пожари, да се оценят правната, институционалната и оперативната рамка, както и да бъдат предложени мерки. Анализът е извършен чрез преглед на публични източници, нормативни документи, европейски политики и данни от институции, сред които МОСВ, Министерството на земеделието и Изпълнителната агенция по горите и други.
Финансовите средства, които са били необходими за справяне с щетите от горските пожари през 2024 г., са надхвърлили същите средства за предишните седем години взети заедно.
Никой не е броил загиналите при горски пожари диви животни.
"Пожарите стават все по-интензивни, трудно контролируеми и все по-често навлизат в защитени територии. Имаме голям брой пожари не само през лятото, но и в края на есента и дори в зимните месеци. Тази тенденция вероятно ще продължи, като се имат предвид прогнозите за климатичните промени и въздействието им върху горските пожари", предупреждава Нели Дончева, ръководител на програма "Гори“ във WWF.
Основните причини за възникването на горски пожари в България са човешки дейности. Статистиката сочи, че над 90% от пожарите са възникнали след преднамерена човешка намеса или поради небрежност.
Според анализа се открояват следните причини: палене на стърнища и растителни остатъци, изхвърляне на фасове, невнимателно боравене с открит огън, технически неизправности в горска и селскостопанска техника и умишлен палеж.
Само в 2% – 4% от случаите причината за възникване на пожар е естествена, като най-често става въпрос за възпламеняване от мълния.
Според експертите, подготвили анализа, над 80% от всички горски пожари възникват извън горските територии и впоследствие се прехвърлят в тях.
За голяма част от пожарите в равнинните и хълмисти части на България е известно, че са започнали от земеделски площи или пасища при изгаряне на стърнища, сухи треви или други растителни остатъци, след което са се разпространили в съседни горски територии.
Преките щети върху горските територии и инфраструктура в изследвания период се оценяват на близо 29 млн. лева. Тази сума, обаче, не включва разходите, отделени за възстановяване на изгорелите площи, нито разходите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, областните администрации, общините и доброволците за гасене на пожарите. На практика, загубите, причинени от горски пожари, са значително по-големи от преките щети, изчислени от Изпълнителната агенция за горите.
Косвените щети, свързани със загуба на екосистемни услуги, биоразнообразие и туризъм, са трудно измерими, но според експертни оценки надвишават 100 млн. лв. годишно. Има и загуби на реколти, загинали са диви и селскостопански животни, в някои случаи има нанесени вреди върху частна собственост и сгради и са били застрашени човешки животи.
Предизвикването на пожар в горски територии е престъпление по Наказателния кодекс, а наказанието с лишаване на свобода и налагане на глоби е по-тежко, когато при пожара са пострадали хора, особено ценно имущество, защитени територии и други.
В много случаи обаче виновниците за палежите не биват установени. С нарастващите климатични предизвикателства горските пожари в България ще се превръщат в още по-сериозна заплаха, ако не се вземат спешни мерки за превенция, контрол и ангажираност на всички заинтересовани страни.
Източник: БНР
