Анжела Димчева
Наскоро се чуха мнения от определени академични среди, че литературата не е музей. Разбирай, че класически автори трябва да бъдат тихомълком отстранени, за да влязат в учебниците хранениците на Сорос... Няма да изтъквам безброй аргументи в оборване на тази нелепица, а само ще осветля всеизвестния факт, че националната идентичност на всяка европейска държава се крепи на езиковото и литературно наследство, което нациите съхраняват от векове и спазват принципите за ненакърняване на културните си светини. Припомням, че първият известен закон за авторското право е в Англия от 1709 г. и се отнася за книгите. Преди три века англичаните са осъзнали кое е в основата на държавността. Би трябвало запазването на българския език и класическите образци на литературата ни да е основен приоритет на културната политика в 21. век.
Следвайки народностния дух, специфично българския колорит и хуманистичните послания в творчеството на наши автори, допринесли за високото естетическо ниво на родната словесност, Съюзът на българските писатели започна издаването на поредицата „Български класици“, която е подкрепена финансово от Министерство на културата.
Първите три книги се посвещават на годишнините от рождението на Николай Лилиев (140 години), Валери Петров (105 години) и Любомир Левчев (90 години). Изданията са луксозни и достигат до читателите благодарение на издателство „Български писател“ – съставители и редактори са Боян Ангелов и Анжела Димчева, перфектното оформление е дело на дизайнера Благой Иванов. Всяко томче е обогатено с архивни снимки от живота на съответния писател.
„Ридаят скръбни ветрове“ е заглавието на книгата с избрани произведения на Николай Лилиев, а архивните фотоси са предоставени от Националния литературен музей. Включени са най-известните стихотворения на Лилиев, няколко актуални с тематиката си есета, както и подробен идейно-стилов анализ за неговата кристална по звучност поезия от проф. Симеон Янев.
Лирика от Валери Петров е събрана под заглавието „Гостът“. Известно е, че сътвореното от този наш класик надхвърля 9 тома, затова съставителят е избрал творби с интровертен, изповеден рисунък, писани в различни периоди. Но богатството на теми, идеи, случки, диалози, монолози и поетически похвати е толкова впечатляващо, че представя поезията на В. Петров по един завладяващ начин. Приложението с архивни снимки е дело изцяло на проф. Иво Хаджимишев, а снимката, използвана за корицата, е уникат – публикува се за първи път.
Личността на Любомир Левчев изгрява от корицата едновременно с портрета му от Дора Бонева и с неговото емблематично верую „Аз, който не избягах от Помпей“. Томът започва с едноименното стихотворение и включва 90 стиховидения от различни периоди. Добавени са два послеслова, подборка от критически отзиви, архивни снимки и последното интервю на Левчев – 6 месеца преди кончината му, дадено за вестник „Труд“ (16 март 2019 г.). Когато читателят разгърне страниците, ще се натъкне не само на текстовете на обичани песни, но и на станали крилати фрази негови афористични стихове: „Който не е готов да умре – той вече е мъртъв“; „Дайте всекиму да е велик! А на мене пак да съм неясен“; „... Властта удесеторява човешките пороци“; „Мечтата принадлежи на онзи, който може да умре за нея“; „Само всемирът и любовта свършват без край“; „Не си купувай свобода. И никога не я продавай“.
С поредицата „Български класици“ екипът на издателството си поставя амбициозната задача да докаже, че „музейността“ като еманация на литературно наследство е безценна. Нека не я зачеркваме с лека ръка.
