Въвеждането на еврото в България буди силни емоции, съмнения и страхове сред хората, а техните корени не са толкова икономически, колкото психологически.
"Основният страх на българина идва от това, че той преживя една подобна развръзка на нещата тогава, когато имаше деноминация на лева. Тоест изведнъж се премахнаха нули от заплатите, от пенсиите и от цените, разбира се, но това по никакъв начин на него не му стана по-добре, защото много хора тогава изгубиха наистина много пари, много спестявания", каза психологът доц. Николай Димитров.
Въпреки че реалните икономически причини бяха други, а именно девалвацията и икономическата криза, паметта за този болезнен период продължава да тегне върху общественото съзнание.
"Факт е, че ние, българите, сме с много лоша финансова култура. И факт е, че през годините нищо не се е случило, за да ни се подобри финансовата култура. Дори в средното училище има предмет "технология и предприемачество", но там освен да се правят модели от пластилин и да се сглобяват къщички за птички, аз не знам да се обръща особено внимание върху финансовата грамотност. И оттам насетне, тъй като много пъти сме имали поводи да смятаме, че политиците ни лъжат, нямаме повод да мислим, че сега ще бъде различно", коментира доц. Димитров пред Bulgaria ON AIR.
За провалената информационна кампания
Комуникационната кампания около въвеждането на еврото е слаба, вяла и не вдъхва доверие, смята психологът.
"Тази кампания е вяла, лошо направена, с кадри от имидж банки, с готови анимации, които могат да се ползват навсякъде. Това, което върви с живи хора, общуващи на тема евро, също изглежда като поддържаща, а не като убеждаваща кампания. А ние имаме огромна нужда да бъдем убедени в правотата на еврото, защото има твърде много противници, които наливат масло в огъня", заяви доц. Димитров.
Според психолога най-важното, което трябваше да бъде казано ясно и отчетливо от самото начало, е следното - няма да обеднеем, няма да загубим нищо, просто ще използваме различна валута.
Хората се страхуват от повишаване на цените
"Проблемът е, че хората се страхуват, че в преходния период търговци и хора от сектора на услугите ще използват ситуацията, за да повишават цените изкуствено", отбеляза гостът.
Това вече се наблюдава, не толкова в магазините, където има известен контрол, колкото в сферата на услугите, където всеки сам определя цената си. А хората, по навик, често избират удобството пред икономията и не правят сравнение между различни оферти.
Така се създава предпоставка за скрита инфлация и допълнително напрежение.
