Успение на Пресвета Богородица, Успение Богородично или Голяма Богородица е един от най-големите християнски празници, празнуван от всички християнски деноминации.
Посветен е на смъртта на Божията майка, която става съвсем леко и затова е наричана „успение“, т.е. смърт подобна на заспиване и сън. Според преданието, по повод на нея апостолите се събират от местата, където проповядват тогава, за да се простят с Богородица и да я погребат.
Българската православна църква и други църкви, възприели за богослужебни цели Новоюлианския календар, отбелязват празника на 15 август, както е и според Григорианския календар. а използващите Юлианския календар – на съответстващата на 15 август по него дата 28 август по Григорианския.
Вече много възрастна и напусната от апостолите, които са тръгнали да разнасят по света словата на сина ѝ Исус Христос, Дева Мария е посетена от архангел Гавраил, който ѝ съобщава, че след 3 дни ще умре и след това ще заживее в небесата, удостоена с голяма власт над света и вечно щастие. Също така ѝ е обещано и после се сбъдва, че сам Исус Христос в небесна слава, обкръжен от ангелски ликове и светци, ще слезе при хората за нейната душа.
Тя остава доволна от това, но пожелава преди смъртта си да види и Светите апостоли заедно. По чуден начин (летящи върху облаци) почти всички се пренасят навреме пред вратите на дома ѝ в Йерусалим, а само прословутият със скептицизма си апостол Тома закъснява и се появява едва след погребението ѝ (положена е в една пещера край Гетсимания, в една и съща гробница с мъжа си Йосиф), поради това, че идва чак от Индия.
В това има особен промисъл, тъй като апостолите смятат, че тялото на Божията майка продължава да стои в гроба ѝ, а благодарение на това научават, че не е така. Когато отместват закриващия входа на пещерата камък за да се поклони и Тома пред тленните ѝ останки, не ги намират - там е плащеницата, в която са били увити, но тях самите ги няма.
Така апостолите разбират и се уверяват, че и тялото ѝ е вече на небето, т.е. тя се е възнесла (или може би реално не е умирала, а само се е възнесла при Бога).
Скоро получават потвърждение за това и известна утеха за загубата ѝ и от самата нея. Ставайки веднъж от трапезата, където са похапнали дружно, те чуват ангелско пеене и виждат в облаците Пречистата, обкръжена от ангели, която им казва: „Радвайте се, защото съм с вас през всичките дни.“
Според народната традиция, празникът се нарича Голяма Богородица, за разлика от Малка Богородица (честването на Рождението на Дева Мария – на 8 септември).
След тържествена литургия в църквата, се освещават обредни хлябове, които жените след това раздават за здраве и за помен на починалите близки.
На този ден правят и родови срещи, свързани с жертвоприношение – курбан за живот, за здраве, за плодородна година, против премеждия и болести. Традиционни ястия на трапезата са прясна питка, украсена с орнамент, пиле каша, варено жито, царевица и тиква. Непременно се ядат диня и грозде.
Вярващите даряват на Църквата свещи, домашно тъкано платно, месал (вид покривка), кърпа и пари и търсят покровителството на Света Богородица в житейските си проблеми.
Най-силното и разпространено вярване е, че Пресвета Богородица е покровителка на жените, бременните и децата. Много жени, които имат трудности със зачеването, се обръщат в молитва именно към нея на този ден. Смята се, че ако някоя жена запали свещ и се помоли искрено в църква на Голяма Богородица, тя ще получи закрила, ще забременее или ще роди здраво дете.
В миналото жените често оставяли в църквата дарове – кърпи, престилки или ризи, ушити собственоръчно, в знак на благодарност или молба към Светата Майка. Днес този обичай се запазва в някои села, където в църквите още се виждат кърпи, вързани на иконите.
Според народните вярвания на Голяма Богородица не се работи нищо, свързано с домакинство, особено пране, чистене или шиене. Причината е, че това е ден на траур и поклон – тъжен, но и свят. Вярва се, че „Богородица плаче“ и не бива да се вдига шум, за да не се смути душата ѝ.
Селските жени не са пипали игла или вретено, не са приготвяли зимнина и не са палили пещи за хляб. Дори водата за пиене се вземала рано сутрин, още преди изгрев, и се вярвало, че тя носи благословия, ако е осветена в църквата.
Друго старо поверие гласи, че времето на Голяма Богородица показва каква ще е есента и реколтата. Ако денят е слънчев и спокоен, то есента ще бъде благодатна, а зимата – мека.
Но ако на 15 август вали или гърми, се вярва, че ще има бури, болести и глад през идните месеци. В някои региони хората наблюдават и поведението на птиците – ако щъркелите започнат да се събират и подготвят за път, се приема, че лятото е към края си.
