Налице е опит за провал на спасителния за Плевен и региона язовир, който трябва да спаси региона от безводието.
"Язовир "Черни Осъм" няма да се строи, мястото е в Натура - пречи на биоразнообразието." Това заяви представителят на "зелените" организации и бивш министър на екологията в правителството "Петков" Борислав Сандов, пише "Труд".
Решението за старта на строежа обяви на последното правителствено заседание тази седмица премиерът Росен Желязков.
От над 3 десетилетия проектът за изграждането на язовир "Черни Осъм", който трябва да снабдява Плевен, Ловеч и Троян с чиста питейна вода, е блокиран от зелени неправителствени организации. Еколозите са против него, защото съоръжението щяло да навреди на Национален парк Централен Балкан и биосферен резерват Стенето.
Идеята за язовира е от 70-те години на миналия век, но не са предприемани никакви отчуждителни процедури. При всяка водна криза в Плевен и Ловеч държавните институции започват да говорят за язовир "Черни Осъм" и така до следващия път, коментират наблюдатели.
Мястото за водоема не е избрано случайно. В района, където той е ситуиран, съществува единен карбонатен хидрогеоложки масив, като под него има водонепроницаем слой, тоест няма да има водозагуби. Водосборният район, обхващащ тази част на Стара планина, е характерен с валежи до 1360 мм на кв. м, едни от най-големите в страната. Това означава, че няма да има проблем със запълването на обема на язовир "Черни Осъм", обясниха специалисти.
Изказването на Сандов звучи като неоспоримо заради факта, че екологичните организации имат законовото право да обжалват както процедурите по екологичната оценка (ОВОС), така и самите проекти - включително национални обекти с "особено стратегическо значение" - на две инстанции. Тази възможност често се превръща в инструмент за продължително забавяне на реализацията на проекти с ключово значение.
Примери са многократното забавяне на АМ "Струма", тунела под Шипка, както и проектите за тунела под Петрохан и развитието на зимен туризъм.
