Празнуваме Симеоновден

Днес, 1 септември, българите отбелязват Симеоновден – празник, който се счита за начало на стопанската нова година и есенната оран. В християнския календар денят е посветен на преподобния Симеон Стълпник и неговата майка Света Марта, като с него започва и църковната нова година.

Симеон Стълпник е роден през 357 година в Мала Азия от бедно християнско семейство. На 18-годишна възраст постъпва в манастир, а по-късно си построява каменна кула, висока 40 лакти, на върха на която прекарва остатъка от живота си в молитва и пост. Заради този необичаен начин на живот получава прозвището "Стълпник", а почива на 103-годишна възраст.

Сред българите светецът е известен като "Симеон орач", "Симеон брульо" и "Симеон сърп". Празникът се счита за най-важния земеделски ден в календара, тъй като отбелязва началото на есенната оран и сеитба. С този ден започва и бруленето – събирането на орехи, затова в някои региони празникът се нарича "Симеон брульо".

В навечерието на Симеоновден стопаните носят семената за посев в църквата за освещаване. В зърното поставят стрък босилек, червен конец с нанизани червени чушки, плодове, орехи, сребърни монети и пепел от дървото, горяло на Бъдни вечер.

Сутринта на празника жените замесват пшенично тесто и правят обредни питки, с които захранват ритуално воловете и биволите. Приготвят се и малки кравайчета, които се нанизват на рогата на животните заедно с червени вълнени конци.

В Северозападна България се спазва обичаят пред каруцата да се коли курбан – петел или кокошка, който заедно с питата орачите носят на нивата. След изораването на първата бразда обредната пита се разчупва на четири части – едната се хвърля на изток, втората се дава на животните, третата се заравя в земята, а четвъртата се изяжда от стопанина.

Народната традиция налага строги правила за Симеоновден. Нищо не се дава назаем и нищо не се изнася от къщата, за да не се изнесе плодородието. Не се кладе огън, докато не се върне орачът, за да се предпазят посевите от пожари. Жените не перат и не простират, за да не са празни класовете, а всякаква работа, свързана с вълна, е забранена, за да не нападат вълци стадата.

Известен е обичаят "полазване" – всички в къщата следят кой ще влезе първо в дома. Ако това е богат човек, значи реколтата ще бъде добра. По същия начин орачът, отивайки към нивата, внимава кого ще срещне – ако срещне човек "с пълно", житото ще роди много зърно.

На Симеоновден имен ден празнуват Симеон, Симеона, Симон, Симона, Симо, Сима, Симана, Мона и Марта. В Западна България се счита, че ако на Симеоновден е слънчево и топло, такова ще бъде времето и през януари следващата година.