Европейският съюз отложи представянето на своя 19-и санкционен пакет срещу Русия, след като президентът на САЩ Доналд Тръмп настоя за по-строги мерки, преди Вашингтон да наложи собствени ограничения. Това съобщиха европейски дипломати пред Bloomberg и Politico, уточнявайки, че пакетът първоначално е трябвало да бъде обсъден на заседание на посланиците на ЕС на 17 септември.
Забавянето идва на фона на нарастващия натиск от страна на САЩ върху партньорите им в Г-7. Вашингтон настоява групата да въведе мита до 100% върху руския петрол, продаван на Китай и Индия – двата най-големи клиенти на Москва. Целта е да бъде прекъснат един от основните източници на приходи за Кремъл и да бъде принуден Владимир Путин да седне на масата за преговори с Украйна. Източници посочват, че представителите на Г-7 вече работят по нов координиран санкционен план, който се очаква да бъде финализиран в рамките на две седмици.
Тръмп многократно обещаваше тежки санкции срещу Москва, но досега все отлага предприемането им, въпреки че сам определя сроковете. Той заяви, че Вашингтон ще действа само ако съюзниците в НАТО се ангажират със същите стъпки и прекратят напълно покупките на руски петрол. На 13 септември президентът на САЩ призова и за нови мита срещу Китай, но не спомена Индия, макар че по-рано администрацията му настояваше за мерки и срещу двете страни.
Брюксел беше в процес на подготвка и финализиране на 19-ият санкционен пакет, който според информации на Западните медии включва нови ограничения за руски банки, енергийния сектор, както и мерки срещу китайски и индийски компании, обвинени в подпомагане на Москва при продажбата на петрол. След последната намеса на Тръмп обаче Европейската комисия свали темата от дневния ред, като дипломати посочиха, че е необходимо по-добро съгласуване с приоритетите на Г-7.
По-широкият контекст остава сложен. ЕС значително намали зависимостта си от руски енергийни доставки след началото на пълномащабното нахлуване в Украйна, но все още не е прекратил вноса напълно. Брюксел се е ангажирал да изведе от употреба руските изкопаеми горива до края на 2027 г., но две държави – Унгария и Словакия – все още получават петрол по тръбопровода „Дружба“. Премиерите Виктор Орбан и Роберт Фицо открито се противопоставят на допълнителни енергийни санкции.
Американски законодатели също се включиха в дебата. Републиканският сенатор Линдзи Греъм подчерта, че единствено Унгария и Словакия все още купуват руски петрол в рамките на ЕС. Междувременно администрацията на Тръмп наложи 50% мито върху Индия, но се въздържа от по-широки стъпки срещу Китай, докато Европа не въведе собствени мита. Според множество информации Брюксел се колебае да насочва санкции срещу Пекин или Ню Делхи, предвид значението им като основни търговски партньори на ЕС.
На този фон украинският президент Володимир Зеленски призова Белия дом да приеме ясна и твърда санкционна политика, съчетана със сигурностни гаранции за Киев, като единствен начин за засилване на натиска върху Путин и доближаване на края на войната. Следващите седмици ще покажат дали Вашингтон и Брюксел ще успеят да се обединят около следващия етап от санкциите или вътрешните разногласия ще продължат да забавят процеса.
