Ние като народ не можем да поемем повече омраза. Дебатът е в парламентарната зала, както и мястото на правосъдието е в съдебната зала, не на улицата. Тръгнем ли по този път, няма спиране. Защото всичко става пред очите на народа, на децата. Очакваме класните стаи да бъдат място на помирение, просветление... Не, те стават място на копи-пейст.
Моят скромен призив е да се опитаме да пазим поне малко по-мъдро българската демокрация, трудно извоювана, преминала през много изпитания. И най-вече трябва да я опазим от нашата собствена прегръдка, която може да я задуши, от нашата ревност, нашето его и нашата криворазбрана гордост.
Това заяви в емоционално слово премиерът Росен Желязков след неуспешния вот на недоверие към неговия кабинет.
„Взимам думата, не за да изразя възторг или задоволство от неуспешния вот на недоверие. Министерски съвет чу твърденията, чу доводите, аргументите на опозицията. Ние отговорихме с доводи и аргументи“, започна той.
„През последните няколко дни наблюдавахме ескалация на общественото напрежение. Това беше провокирано с риторика от парламентарната и извънпарламентарната опозиция. Целта беше създаването на привидна революционна ситуация. Кулминацията сякаш естествено, но неочаквано по своя мащаб и фокус беше днес. Ненужна, грозна, неприятна и съобразена с очакванията на обществото“, заяви премиерът.
"Депутати да спорят не къде да е - на улица, носеща името "Дондуков", е бих казал несиметрично на разбирането ни за парламентаризъм. От вербалното до физическото насилие не ни дели и една крачка, дели ни един жест, даже не и една дума. Тези престрелки, които сме виждали в залата, разделени от трибуна, банките, днес беше нарушен по един начин, по който се разбива разбирането за това какво е политиката. Политиката е печелене на доверие, а не сеене на омраза. Ние не можем повече да поемаме като народ омраза. А изграждаме политическите си теми и тези чрез омразата", отбеляза той.
По думите му, протестът може да е на улицата, но не и дебатът.
"И възраждането, и величието, и промяната за демократична България, със или без меч, с ново начало - мястото е в парламентарната зала. Не на улицата. Тръгнем ли по този път, няма спиране, и то няма да бъде еднократен акт. Защото всичко става пред очите на народа, на децата, и ние очакваме класните стаи да бъдат място на помирение, на хармония, на разбиране, на просветление. Не. Те стават място на копи-пейст", подчерта Желязков.
"Моят скромен призив е да се опитаме да пазим поне малко по-мъдро българската демокрация. трудно извоювана, трудно пазена, преминала през много лишения, изпитания, пред която предстоят още много изпитания. Най-вече трябва да я опазим от нашата собствена прегръдка, която може да я задуши от нашата ревност, его, криворазбрана гордост. Благодаря на всички, които подкрепиха правителството. Считам, че с работата си очакваме и шестия вот на недоверие", завърши Желязков.
Депутатите изслушаха притихнали речта му, а след края избухнаха аплодисменти.
