Над 700 000 българи живеят в други държави в Европа. Най-многобройна е диаспората ни в Германия - 371 128 души към 1 януари 2024 г. На второ място е Испания със 112 834 български граждани, живеещи там. 60 494 българи живеят в Нидерландия, 48 659 - в Италия, 13 021 - в Чехия. Това показват данни на Националния статистически институт, публикувани в изданието "Население и демографски процеси в България през 2024 г.".
За 20 години ситуацията с емиграцията значително се е променила, макар че за някои страни пикът е достигнат преди години, след което следва отлив. През 2005 г. в Австрия е имало 6284 българи, а през 2024 г. вече са 39 830. Българите в Германия са се увеличили почти десет пъти за този период. От 536 през 2005 г., българите в Дания стават 12 427 души през 2022 г. В Испания пикът е през 2008 г., когато там живеят 154 886 българи. В Италия най-много българи е имало през 2020 г. - 56 645 души. Най-малката диаспора в тази статистика е в Латвия - 130 души, но през 2005 г. там са били само 26 българи. Голям отлив има от Португалия. През 2012 г. там е имало 8606 българи, а сега са 4394 души.
Общата картина
Основните демографски данни за България през изминалата година са известни. Към 31 декември 2024 г. населението на България е 6 437 360 души. В сравнение с 2023 г. населението на страната намалява с 8121 души, или с 0,13%, което на фона на демографската катастрофа направо може да мине за добра новина. 13 002 души са променили своя настоящ адрес от страната в чужбина. Най-предпочитани от емигрантите дестинации са Германия (16,9%), Обединеното кралство (13,9%) и Франция (8,9%).
Както е обичайно за последните години, входящият поток е много по-голям. 52 189 лица са променили своето обичайно местоживеене от чужбина в България. От тях повече от половината - 51,5% са граждани на страни извън Европейския съюз, а 13,6% идват от ЕС. 34,9% са хора с българско гражданство, които се завръщат в страната. Най-висок е делът на имигрантите от Турция (21,8%), Украйна (16,6%) и Сирия (10,5%).
През 2024 г. са се родили 53 428 живородени деца, а са починали 100 736 души. 20,2% от смъртните случаи се считат за преждевременна смъртност - починалите са под 65-годишна възраст. Този показател се увеличава спрямо 2023 г., когато е бил 20,1%. Преждевременната смъртност засяга много повече мъжете - 27% от всички починали мъже са били под 65-годишна възраст, отколкото жени (13%).
Най-много деца се раждат през юли
Най-много деца се раждат през юли - 4937, и август - 4809. Най-малко се раждат през ноември - 4138 деца, и декември - 4275 деца.
Най-много бракове се сключват през август - 3217. Най-малко - през декември, 994. Не е популярен и януари - 1045, нито пък ноември - 1115. Най-предпочитан след август е септември - 2795.
142 столетници живеят в София
Живите столетници към 31 декември 2024 г. са 439, от тях 114 са мъже, а 325 са жени. Няма област без поне няколко столетници, но най-много има в София - 142 души. В Пловдив са 47. 225 от починалите през 2024 г. са били с навършени 100 години. 170 от тях са жени, а 55 - мъже. За сравнение, през 1980 г. броят на столетниците сред починалите е бил 219. Не така сходни са данните за починалите деца под 1 г. - 2594 през 1980 г., а 238 сега.
Асеновград изпреварва областни градове
Лидерите с население над 100 000 души са известни, но общо само 35 града са с население над 20 000 души. Извън областните градове тук са Асеновград (който с 45 362 жители изпреварва областни градове като Габрово, Кърджали, Кюстендил и др.), Казанлък, Димитровград, Дупница, Петрич, Горна Оряховица, Самоков. Най-малкият град в списъка е Сандански - 23 592 души.
Градове с население над 100 000 души към 31 декември 2024 г.
София... или Несебър
Много любопитни са данните за механичния прираст по градове - разликата между заселените и напусналите. Тук София е очевиден лидер - още 25 236 души са се заселили в столицата миналата година, а 14 467 са избягали от нея, което прави механичен прираст от 10 769 души. На второ място е Варна. Морската столица е привлякла 9081 нови жители през 2024 г., но понеже е загубила 3833 души, то механичният прираст е 5248 души. Трети е Пловдив с механичен прираст от 4887 души. Тук са се заселили 8993 души, а са се изселили 4106 души. Изненадите обаче са при няколко далеч по-малки градчета.
Несебър бие Бургас по механичен прираст. В Бургас са се заселили 4405 души, но са се изселили 2704 души, поради което механичният прираст е 1701 души. В Несебър са се заселили значително по-малко - 2501 души, но пък и напусналите са по-малко - 437, поради което механичният прираст е 2064 души. Висок механичен прираст има и Поморие - 501 души. Св. Влас, където презастрояването е на фокус покрай наводненията, също е със забележителен механичен прираст - 941 души, което го извежда на трето място в област Бургас и на четвърто по цялото Черноморие.
Докато напливът към трите най-големи града и към морето е разбираем, особено на фона на руско-украинските миграции, то от вътрешността на страната се набива на очи големият механичен прираст в Харманли - 1633 души. Тук са се заселили 1858 души, а са се изселили само 225 души. От заселените 1346 са мъже, а само 512 са жени.
