След като КНСБ и КТ "Подкрепа" отмениха планирания си за 31 октомври протест, президентът на КНСБ Пламен Димитров коментира причините за решението и позицията на синдикатите по въпроса за минималната работна заплата и предстоящия държавен бюджет.
Минималната заплата и сблъсъкът с властта
"Това, което говорим и предлагаме, има своята логика и аргументи. Там би трябвало да се водят съдържателни разговори, а не да се правят квалификации, заклинания и с някакви епитети да се опитва някой да обяснява живота около себе си. Споровете с работодателите по повод на минималната работна заплата са нормални. Но от друга страна, законодателството, хубаво или лошо, предполага минималната работна заплата да стане 620 евро. Това, което беше предложено, беше по-скоро извън закона или на ръба на закона", заяви Димитров.
Отговорът на управляващите, че средствата не достигат, според него, е несъстоятелен.
Разликата от 15 евро на човек се равнява на около 100-120 милиона лева в рамките на над 100-милиарден бюджет, което не може да бъде оправдание.
"Основното беше, може би, да се развърже съотношението на минималната заплата към средната. Това беше по-важното и по-големият проблем е всъщност как се развързва от средната. И ако ще се развързва, какво става с нея по-нататък. За нас е изключително погрешен подход заплатите да се определят чрез закон, а не чрез договаряне", каза още Димитров пред Bulgaria ON AIR.
"Политиците си купуват спокойствие"
Лидерът на КНСБ е убеден, че всяко правителство в крайна сметка се опитва да си купи време и обществено спокойствие чрез повишения в отделни сектори - без системен подход и без визия за устойчив растеж.
Така се поражда лавина от очаквания – веднъж увеличени заплатите в здравеопазването или образованието, идват искания и от други сфери, които също се чувстват ощетени.
"Политиците си избраха преди две години да вдигат заплати чрез закони, което ще ни доведе до лош край. Балансът се постига, когато нямаш автоматични механизми, а имаш договорно начало – когато седнеш на масата с работника и работодателя и стигнеш до договорен, възможен подход за ръст на доходите, така че цените да бъдат покрити, но и финансирани от икономиката и бюджета", коментира Димитров.
Президентът на КНСБ предупреждава, че този процес няма да има край и може да предизвика нова вълна на инфлация.
Той определя държавния бюджет за 2025 г. като "един от най-тежките за последните 15 години".
Според него управляващите не желаят да водят реален дебат за приходите и разходите и търсят най-лесното решение, което невинаги е най-правилното.
