На 11 ноември 2025 г. в 10:04 UTC Слънцето изригна с впечатляваща сила. Активната област AR4274, която в последните дни прикова вниманието на астрономите, произведе изригване от клас X5.2 – едно от най-мощните за тази година. Това събитие предизвика радиосмущения, плазмено изхвърляне и вероятност за силни геомагнитни бури на Земята в следващите дни.

NOAA Kp index breakdown Nov 11 Nov 12 Nov 1300-03UT 2.67 5.00 (G1) 4.33 03-06UT 3.00 7.33 (G4) 4.67 (G1)06-09UT 2.67 6.00 (G3) 4.00 09-12UT 3.67 4.67 (G1) 3.67 12-15UT 4.67 (G1) 4.33 3.33 15-18UT 5.00 (G1) 3.33 2.67 18-21UT 5.67 (G2) 3.33 2.67 21-00UT 5.67 (G2) 4.00 3.00
Kакво се случи на СлънцетоИзригването X5.2 бе засечено от сателитите GOES и Solar Dynamics Observatory, които регистрираха внезапно повишаване на рентгеновото излъчване от активната област AR4274. Тази област се характеризира с магнитна конфигурация тип „бета-гама-делта“ – една от най-нестабилните възможни, способна да генерира силни енергийни освобождавания.

Само за последното денонощие AR4274 е произвела над 26 изригвания: 24 от клас C, две от клас M и едно – X5.2. При самото събитие бе отчетена радио чернота от категория R3 („силна“) над Южна Африка, което означава временни прекъсвания на високочестотни комуникации и смущения в радиовръзките.
Най-зрелищният резултат от това изригване е короналната масова ерупция (CME) – гигантско облачно изхвърляне на нажежена плазма от Слънцето. Първите анализи показват, че CME е пълна хало-структура, насочена частично към Земята, което повишава вероятността от въздействие върху нашата магнитосфера.
Учените от NOAA и NASA прогнозират, че CME може да достигне Земята около 12 ноември. Ако магнитната ориентация на облака се окаже благоприятна (с южен компонент на магнитното поле), е възможно да възникнат геомагнитни бури от клас G2 до G3, а при по-силен ефект – дори G4 (силна буря).

Възможните последствия включват:Смущения в радио и GPS комуникации на високите и средните ширини.Краткотрайни проблеми със сателитните системи и повишен радиационен риск за астронавтите.Поява на северно сияние (аврора), което може да се наблюдава на по-ниски географски ширини от обичайното.Ще се види ли сияние от България?Въпреки че България се намира твърде на юг за обичайно наблюдение на аврора, при силни геомагнитни бури (G3–G4) има случаи, когато слабо сияние може да се забележи и от нашите ширини. В конкретния случай прогнозите сочат G1–G2 активност, което прави вероятността малка, но не и нулева.Любителите на небето могат да следят условията в реално време чрез сайтове като SpaceWeatherLive и NOAA SWPC.
Снимки: Meteo Balkans
