Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ и издателство „Захарий Стоянов“ представят новата книга на Енчо Господинов „В кривото огледало на илюзиите“ на 17 ноември 2025 г., понеделник, от 18 часа във фоайето на библиотеката.
Акад. Иван Гранитски
60-те години на миналия век родиха истинско избухване на естетико-художествена енергия, която се прояви в сътвореното от редица талантливи художници, писатели, есеисти, литературоведи, публицисти и журналисти. От днешна гледна точка, 50-60 години по-късно, ние виждаме какви удивителни таланти са обогатили българската култура. Става дума за изключителни постижения в почти всички области на науката и културата.
Нееднократно сме писали за ярките писатели и художници на споменатия период, но нека тук припомним и имената на неколцина автори, които сътвориха върхове на българската есеистична и публицистична мисъл. От Цветан Стоянов и Исак Паси, през Кръстьо Куюмджиев, Здравко Петров и Тончо Жечев, през Ефрем Каранфилов и Станислав Сивриев, до Стефан Продев, Енчо Господинов, Кеворк Кеворкян, Иван Гарелов, Иван Гайтанджиев и пр. Основното професионално битие на последните се разгръща главно в сферата на журналистиката и публицистиката, но техният талант надскача тесножанровите граници и ни дава богати наблюдения за мащабите на внушенията, които българското слово притежава…
Енчо Господинов е едно от тези имена, които през десетилетията винаги са предизвиквали у читателя удивление с впечатляващата широта на своята ерудиция, както и с задълбочеността на своите конкретни анализи.
Преди пет години издателство „Захарий Стоянов поднесе на интелигентната публика книгата на Енчо Господинов „Сянката на петнистия кон“. Зад тази ярка метафора авторът беше кодирал спомена за буйния петнист кон, с който неговият баща препуска из необятните пространства на Добруджа. Зад този образ се криеше носталгията по безвъзвратно отминалото патриархално време. Авторът създаваше един впечатляващ символ на волността и юношеската невинност, както и стремежа към недостижимите и мамещи глъбини на духовните хоризонти. Тази книга на Енчо Господинов сякаш беше ярка контратеза на киберпространствената и отчуждаваща самота, която измъчва съвременният човек.
Авторът се бе зарекъл да не издава нова книга, но буйната му и неспокойна душа не му позволи да спази обещанието си. За тези пет години само на страниците на списание „Везни“ се появиха над тридесет великолепни нови есета, статии и политически анализи, в които авторът размишляваше за все по-абсурдното наше съвремие. Така се роди и новата му книга „В кривото огледало на илюзиите“.
Удивителни са превъплъщенията на таланта на Енчо Господинов. Той притежава богато асоциативно мислене, което му позволява да създаде задълбочен текст дори от най-баналното предизвикателство на съвременния политически или обществен живот. Есетата и фрагментите от новата му книга категорично доказват това. И неслучайно той е нарекъл книгата си „В кривото огледало на илюзиите“. Става дума за илюзиите, които в продължение на няколко десетилетия са владели и владеят не само българското общество, но и света. На пръв поглед богатото жанрово многообразие на включените в новата книга на Енчо Господинов текстове, може да ни подведе, че става дума за статии, есеистични наброски, яростни филипики или мемоарно сантиментални портрети за ярки отечествени творци.
Словесните съзерцания на нашенските обществени баталии се редуват с внезапни портретни зарисовки на световни политически лидери като например Чърчил или Джеймс Картър, Анри Дюнан или друга одиозна фигура на световния бомонд. Но, ако внимателно прочетем цялата книга, ще видим, че има строга вътрешна логика. Това е логиката на рядката и много услужлива асоциативна памет, която позволява на автора свободно да се разхожда из световните произведения на литературата, биографиите на техните автори, да прави парадоксални, но закономерни паралели между сюжети и събития, вълнували отечествените автори, както и световните писатели. Тук отново откриваме удивителното чувство за хумор на автора, който винаги със завидна и впечатляваща доза самоирония, представя себе си като литературен авантюрист и скитник из неизбродните пространства на световната и отечествена съдба.
Ако в предишната си книга „Сянката на петнистия кон“ Енчо Господинов сякаш беше по-сантиментално разтопен, повествувайки за любимите му Йордан Йовков и Уилям Фокнър, Ивайло Петров и Джером Селинджър, Йордан Радичков, Джон Стайнбек и Джон Ъпдайк, мечтаейки, че духовната възвишена аура на тяхното творчество може да облагороди суровата и цинична днешна действителност, то в новата си книга „В кривото огледало на илюзиите“ авторът сякаш става малко по-скептичен, а даже на места и песимистичен. Изглежда най-вече го отчайва демагогията на съвременните медии, макар самият той да е част от медийното пространство. Затова и едно от есетата е наречена „От бялата лястовица на жицата до тракторите на гнева“, а друго есе „След домашното насилие дойде медийното“, трето есе, озаглавено „Светът в огледалото на медиите“, а четвърта есеистична зарисовка носи сардоничното заглавие „Време ли е да си изядем журналистическите карти?“.
И тази книга на Енчо Господинов доказва, че понякога творби, които формално се определят като публицистика и есеистика, са заредени с много по-голяма художествена и естетическа енергия, отколкото редица прехвалени днес и неудържимо и скандално медийно възхвалявани уж литературни опуси.
Без никакво преувеличение, можем да кажем, че Енчо Господинов е автор, надарен с жилото на критиката на Суифт, чувството за хумор на Марк Твен и задълбочеността на есеистичното проникновение на Цвайг.
