Президентът на Украйна Володимир Зеленски и френският президент Еманюел Макрон подписаха на 17 ноември декларация, която създава дългосрочна рамка за сътрудничество в отбранителния сектор, като дава възможност на Киев да придобие широк спектър от френска военна техника. Документът бе официализиран по време на визитата на Зеленски във Франция, която той определи като момент с голямо значение за двете страни.
Според Украинската президентска администрация декларацията се фокусира върху доставки от френската отбранителна индустрия. Зеленски по-късно уточни обхвата на споразумението, заявявайки, че Украйна планира да закупи до 100 изтребителя "Рафал" F4 до 2035 г., заедно със системи за противовъздушна отбрана SAMP/T, радари за ПВО, ракети въздух-въздух, авиационни бомби и безпилотни системи. "Рафал" се счита за един от най-модерните европейски изтребители от поколение 4.5 и ще стане ключов елемент от бъдещата украинска авиация.
След церемонията по подписването Зеленски заяви, че Киев планира да придобие осем системи SAMP/T, всяка от които включва шест пускови установки. Макрон посочи, че Украйна ще получи ново поколение от системата SAMP/T, която в момента е в разработка, като подчерта, че моделът ще осигури подобрени способности. Франция вече е доставила една SAMP/T система съвместно с Италия, а Макрон отбеляза, че Украйна вече е запозната с характеристиките на системата, но сега ще получи усъвършенствана версия.
Зеленски добави, че споразумението също така дава зелена светлина за нови съвместни индустриални проекти между двете страни, включително производство на дронове-перехващачи и сътрудничество по критични компоненти, които могат да бъдат интегрирани в украински безпилотни платформи. Той изрази благодарност за продължаващата подкрепа на Франция и потвърди, че Париж подготвя нов пакет военна помощ, който ще бъде представен преди края на годината.
Президентът на Украйна пристигна на въздушната база Вилакобле край Париж на 17 ноември, където Макрон го посрещна преди подписването. По време на визитата Зеленски бе запознат с няколко модерни френски оръжейни системи, включително изтребители "Рафал" и платформата за ПВО SAMP/T. Френското президентство преди това посочи, че двамата лидери ще обсъдят сътрудничество не само в отбраната, но и в енергийния и икономическия сектор, както и напредъка по гаранциите за сигурност в рамките на формата „Коалиция на желаещите“.
Франция е един от ключовите поддръжници на Украйна от началото на пълномащабното руско нашествие през 2022 г. Париж вече е доставил на Киев изтребители "Мираж" 2000, далекобойни ракети SCALP, артилерийски системи и друга техника. В рамките на усилията за модернизация на въздушните си сили, Украйна е получила и изтребители Ф-16 от Дания и Нидерландия и по-рано е сключила споразумение със Швеция, което евентуално ще позволи на Киев да придобие до 150 самолета "Грипен", част от производството на които ще бъде локализирано в Украйна.
Визитата на Зеленски в Париж е част от по-широко турне на европейски столици с цел осигуряване на допълнителна подкрепа преди зимата и очакваните руски удари по енергийната мрежа на Украйна. На 16 ноември украинският президент посети Гърция, където финализира нов маршрут за доставка на газ и се договори за допълнително финансиране за внос на газ. Очаква се на 18 ноември той да посети Испания за обсъждания, фокусирани основно върху укрепване на ПВО на Украйна.
Освен отбранителните теми, Франция изясни позицията си относно използването на замразени руски активи за подкрепа на Украйна. Бенджамин Хадад, министър делегиран по европейските въпроси, обясни условията, поставени от Макрон за предоставяне на т.нар. заеми за репарации, обезпечени с руски средства, блокирани в ЕС. Хадад посочи, че Париж настоява за строго спазване на закона, като средствата няма да бъдат конфискувани, а могат да послужат като аванс по бъдещи руски репарации.
Той добави, че всяка такава схема за заем трябва да бъде гарантирана от бюджета на ЕС и подкрепена от партньорите от Г7. Според него въпросът за финансовите гаранции е ключов за страни като Белгия, където се държи по-голямата част от руския капитал в ЕС. Хадад отбеляза също, че всяка сделка трябва да спазва принципа на европейското предпочитание, като средствата да се използват за доставки в рамките на европейската отбранителна индустрия и да насърчават по-тясно сътрудничество между европейски и украински производители на отбранителна техника.
Дебатът продължава, като Европейската комисия изчислява, че Украйна ще се нуждае от над 71 милиарда евро външно финансиране през 2026 г., като над 51 милиарда евро се очаква да отидат за отбранителни разходи. Предложението на ЕС за заем чрез репарации е блокирано заради правни резерви на Белгия, но въпросът остава в дневния ред с очаквано окончателно решение през декември 2025 г. Междувременно Европейската комисия посочва, че Великобритания и Канада биха могли да въведат подобни инструменти за подпомагане на Украйна.
