Лекари от националната кампания за ограничаване на вътреболничните инфекции призоваха за усъвършенстване на антибиотичната политика и строг контрол върху употребата на антибиотици. Инициативата, организирана от Българската асоциация на професионалистите по здравни грижи и сдружението „Единно здраве“, цели да повиши информираността сред медицинските специалисти и да ограничи разпространението на инфекциите, свързани с лечението в болниците.
България отчита по-ниски нива от Европа, но данните будят съмнениеПо данни на Световната здравна организация между 7% и 10% от хоспитализираните пациенти по света развиват вътреболнични инфекции. Последното проучване на Европейския център за контрол на заболяванията за 2022-2023 г., проведено сред над 293 хиляди пациенти в 31 държави, показва, че годишно 4,8 млн. пациенти в Европа, или около 8% от лежащите в болница, са засегнати от такива инфекции.
За България данните са от 3997 наблюдавани пациенти в 23 болници, според които инфекциите са около 4%. Лекарите обаче предупреждават, че голямото разминаване спрямо европейските показатели е сигнал за недостатъчно и неточно отчитане, което пречи на превенцията и контрола.
Специалистите уточняват, че по-голямата част от инфекциите възникват след постъпване в болница, а най-рискови остават отделенията за интензивна терапия.
Антибиотичната резистентност расте, нужни са по-добри мерки и изолация на рисковите пациентиБългария остава сред страните с висока антимикробна резистентност, казват експертите. Д-р Драгомир Иванов, председател на „Единно здраве“ и координатор на програмата EU JAMRAI 2 у нас, подчерта, че неправилната употреба на антибиотици в доболничната помощ е основен проблем.
Проф. Емма Кьолеян от УМБАЛ „Лозенец“ допълни, че най-честите причинители на вътреболничните инфекции са грам-отрицателни бактерии, много от които са полирезистентни. Тя акцентира, че интензивните отделения са „горещи точки“, тъй като именно там се използват най-много антибиотици.
Като най-уязвими групи специалистите посочиха пациенти с диабет, хора над 65 години и пациенти с множество заболявания. Предвижда се в проектонаредба да бъде въведено задължително микробиологично изследване при прием в болница за рисковите пациенти. Ако се установят опасни бактерии, ще се изисква изолация в специална стая и грижа от определен персонал.
Проф. Кьолеян уточнява, че това ще изисква повече ресурси за лабораториите и инвестиции в болничната инфраструктура, които трябва да станат приоритет за защита на пациентите.
