Белгия е изразила готовност да одобри прехвърлянето на замразени руски активи към Украйна при определени условия, съобщават източници, позоваващи се на писмо на премиера Барт Де Вевер до председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен. Предложението предвижда тези активи да се използват като „репарационен“ заем за Украйна, но Брюксел първо трябва да предостави правно обвързващи и безусловни гаранции, да разпредели всички потенциални юридически рискове между държавите членки на ЕС и да осигури участие на всяка страна, която притежава замразени руски средства. Фон дер Лайен е изразила готовност да изпълни тези условия, но Белгия очаква потвърждение и подкрепа от останалите държави членки.
Де Вевер критикува плана на ЕС за използване на замразените руски активи като фундаментално проблематичен, предупреждавайки, че това може да усложни бъдещи мирни преговори. Той подчерта, че исторически обездвижените суверенни активи са използвани като репарации само след войни, а не по време на продължаващ конфликт. Белгийският премиер предложи алтернатива: ЕС може съвместно да заеме 45 милиарда евро от пазарите за финансиране на нуждите на Украйна през следващата година, като отбеляза, че тази опция вероятно ще бъде по-евтина и с по-малък юридически риск от репарационния заем. Повечето от замразените руски активи, около 185 милиарда евро, се държат в белгийския депозитар Euroclear. Де Вевер подчерта, че Белгия ще изисква гаранции, че другите държави членки ще споделят потенциалните правни отговорности, ако Русия оспори прехвърлянето на активите.
Върховният представител по външната политика на ЕС Кая Калас отбеляза, че следващите дни могат да бъдат решаващи за Украйна, подчертавайки текущите преговори във Вашингтон за възможно мирно споразумение и важността от укрепване на отбранителните способности на страната. Макар да призна Белгийските опасения, Калас подчерта, че ЕС е готов да сподели рисковете колективно и че натискът не трябва да пада непропорционално върху Украйна. Тя подчерта необходимостта от силна подкрепа, за да може страната ефективно да се защитава срещу Русия, която не проявява признаци за търсене на мир.
Естония призова Белгия и ЕС да освободят над 100 милиарда евро от замразени руски активи в подкрепа на Украйна, като подчерта спешността на този ход, тъй като Киев може да изчерпи средствата си до март 2026г. Естонските представители заявиха, че Белгия, като домакин на ключови институции на ЕС и НАТО, има отговорност да участва във финансирането на Украйна. Въпреки че юридически решения съществуват, политическото съгласие между държавите членки остава предизвикателство, като официални лица посочват, че силно мнозинство може да бъде достатъчно, ако Белгия получи гаранции. Използването на активите също би ограничило влиянието на Русия в бъдещи преговори.
Колебанието на Белгия предизвика нарастващ дипломатически натиск. Официални лица изразяват опасения, че използването на замразените активи може да забави мирните усилия, тъй като те могат да станат инструмент за преговори, и се притесняват от потенциални бъдещи претенции от Русия чрез международен арбитраж. Германският канцлер Фридрих Мерц обсъди въпроса с Де Вевер, признавайки белгийските опасения, но подчертавайки общата цел за оказване на максимален натиск върху Русия за прекратяване на войната. Очаква се окончателно решение за използването на замразените руски активи на заседанието на Европейския съвет през средата на декември, като Брюксел балансира между юридически, политически и дипломатически съображения за около 183 милиарда евро руски активи, държани в Белгия.
