Не е реалистично да се случи това, което се заявява, защото, ако бюджетът се правеше за 10 дни, нямаше да има нужда от толкова министерства.
Това каза в ефира на NOVA Любомир Дацов, бивш зам.-министър на финансите и член на Фискалния съвет.
“Бюджетът се почва 8 месеца по-рано, има много процедури, които се изминават, въвлечени са 1000 души - само в Министерството на финансите са от 150 до 200 хората, които смятат и правят разчетите. Ако можеше за 10 дни абсолютно всичко да се превърти, тогава този процес се обезсмисля”, смята Дацов.
По думите му в бюджета има абсолютно противоречащи политически и икономически цели. “Това няма как да бъде разрешено, ако не бъде преосмислено всичко”, обясни той
“Бюджетът е като една конструкция, която е планирана да бъде устойчива с около 38% от БВП. Аз съм един от архитектите, започнахме тази посока през 1997 година. Когато отиде на 46% това, което може да се случи, е да ви се огънат краката, защото няма да успее да издържи. Или ще се направи нова конструкция на бюджета, свързана с вдигане на данъците, защото трябва да се намери устойчив източник на финансиране”, коментира Дацов.
Според него освен, че трябва да финансира разходи, бюджетът има и макроикономически стойности.
“Той трябва да може да плава, да има фискално пространство и в зависимост от икономическия цикъл да отговаря и да управлява този процес”, коментира експертът.
“Структурните реформи се правят поредица от години. Те трябва да бъдат набелязани, тъй като, който и сектор да пипнем в момента, има нужда от промяна на модела. А не да се правят промени за надграждане, има нужда от преконструиране - като се почне от пенсионно осигуряване, което е може би най-големият структурен и дългосрочен проблем, мине се през здравеопазване, което е безобразно, мине се през образование и изобщо не говоря за вътрешен ред и отбрана”, допълни той.
По думите му това не е разговор за козметични промени, а структурни, които ще трябва да бъдат правени много години.
“В нашия доклад ние още на този етап имаме приходи, които смятаме, че няма да дойдат. Става въпрос за 3,5 до 4,7 милиарда евро. Те са завишени по подобие на 2025 година. Сега виждаме, че едни 3,5 милиарда евро минимум няма да дойдат. Нещо е сгрешено. Или приходите са сгрешени, или прогнозите за БВП”, обясни Дацов.
“Тази събираемост на данъчните приходи се получава в размерите 30,4% от БВП. Включени са еднократните приходи, които дойдоха от банките и други. Като генерираме и махнем извънредните приходи, ще се получи, че всъщност събираемостта на приходната част е 30,1%”, коментира той.
“За следващата година имаме планирана промяна в структурата на БВП - малко повече инвестиции, малко повече износ”, обясни Дацов.
