България отбелязва съществен напредък по три от целите на ЕС за 2030 г. в областите бедност, образование и заетост сред ромската общност, но в същото време остава изправена пред сериозни предизвикателства.
Това заяви вицепремиерът Атанас Зафиров, който е и председател на Националния съвет за сътрудничество по етническите и интеграционните въпроси (НССЕИВ), по време на национална кръгла маса: „От данни към действие: изводи за положението на ромите в България от изследването на ЕС за основните права“, организирана от Центъра за изследване на демокрацията, съвместно с Агенцията на ЕС за основните права (FRA).
По време на откриването вицепремиерът Зафиров подчерта стратегическото значение на равнопоставеността, интеграцията и активното участие на ромите за социалната устойчивост и демократичното развитие на страната. Той благодари на Центъра за изследване на демокрацията и на FRA за независимата експертна подкрепа в процеса на формиране на политики, основани на доказателства.
Според данните от изследването на FRA, представени от Зафиров, рискът от бедност сред ромите е намалял от 86% през 2016 г. до 53% днес. 68% от ромските деца посещават ранно образование – съществен ръст, който създава основа за по-добро бъдеще. Делът на младите роми със средно образование се е повишил от 28% на 42%. 62% от ромите са в платена работа, при 49% през 2016 г.
„Този прогрес е свързан с предприети политики като Националната стратегия за равенство, приобщаване и участие на ромите и Националния план за действие“, посочи заместник министър-председателят Зафиров.Той отбеляза, че наред с положителните резултати, докладът на FRA показва и редица сериозни проблеми, сред които нисък процент на ромите, посочили, че са жертва на дискриминация – едва 7%, което е едно от най-ниските нива в ЕС. 70% от ромските деца учат в образователни институции с концентрация на деца от малцинствени групи. 57% живеят в жилищни лишения, а 79% – в пренаселени жилища. Дискриминацията на пазара на труда и в здравеопазването остава значим проблем, посочи Зафиров.
„Тези данни изискват системен отговор – не декларации, а конкретни действия“, подчерта вицепремиерът.
Сред ключовите стъпки, които правителството, е предприело председателят на НССЕИВ открои механизмът за служебен адрес, който по данни на ГРАО е позволил на над 2400 души да получат лични документи само за една година, а общо около 50 000 вече имат активна служебна регистрация, както и планираните изменения в Закона за устройство на територията, предвиждащи принцип на съразмерност при премахване на единствени жилища – мярка, която цели да съчетае законността с хуманното отношение.
