Обсъжданото намаляване на чуждоезиковите паралелки за сметка на повече часове по български език и математика коментира в Перник министърът на образованието и науката Красимир Вълчев.
„В учебните планове има обучение по чужд език. В гимназиалния етап обаче има известно залитане към избора на чуждоезикови паралелки. Те са най-много спрямо всички профили и професии - не само в езиковите гимназии. От години наред прилагаме разумна политика за преструктуриране - увеличаваме дела на професионалните паралелки и STEM профилите - математика, техника и природни науки, и леко ограничаваме езиковия профил“, обясни той.
Вълчев подчерта, че целта е да се обвърже приемът в професионалното образование с бъдещите потребности на обществото и пазара на труда. „Езикът сам по себе си не е достатъчен. Днешните деца имат нужда от комплексен микс от умения, който осигуряват всички общообразователни дисциплини“, отбеляза образователният министър.
Обсъждат намаляването на чуждоезиковите паралелки, за да има повече часове по български и математика
Според него другото „залитане“ е при рамковите учебни планове с разширено и интензивно изучаване на чужд език. Това е и причината за дискусиите по темата, а не ежегодното преструктуриране на приема. В момента предложения за промяна в Наредба номер четири не са направени, но темата е поставена на обсъждане още през лятото, отбелязва Красимир Вълчев.
„Учениците имат повече часове по чужд език - 998 часа при интензивно изучаване, докато по български език са 560, а по математика - 420 часа. В осми клас цялата година е подчинена на чуждоезиковото обучение. Опитваме се леко да балансираме това, но без да премахваме чуждия език. Той ще остане с най-много часове, а при добавяне на втори чужд език - повече от българския и математиката взети заедно“, обясни Вълчев.
Министърът посочи, че училища, които фаворизират чуждия език, често имат ниски резултати по български език на външното оценяване след десети клас. Той отбеляза, че в момента часовете не стигат за почти нито един предмет, с изключение на чуждия език.
„Имаме парадокс - в осми клас учениците не учат природни науки, защото се фокусират върху българския език и математиката. След това те изостават в подготовката за професии, изискващи по-задълбочени знания по математика и природни науки. Това води до дефицит при кандидатстването в инженерни специалности“, обясни Вълчев.
Той подчерта, че България следва общоевропейските препоръки за езиково обучение и е въвела втори чужд език в образователната система.
