САЩ и израелските власти разглеждат възможни отговори на продължаващите вълнения в Иран, съобщават няколко израелски медии, включително The Jerusalem Post. Обсъжданията се провеждат на фона на масови демонстрации в иранските градове и след скорошните военни действия на САЩ във Венецуела, които изглежда са повлияли на стратегическото мислене в региона.
Иран преживява поредица от протести, предизвикани от икономически трудности, политическо потисничество и недоволство от управление на режима. Докато иранските власти традиционно успяват да потушават подобни движения, настоящата вълна привлече ново международно внимание. Според данни на базираната в САЩ агенция Human Rights Activists News Agency, последната серия демонстрации е довела до поне 35 смъртни случая, а над 1 200 души са задържани. Протестите са се разпространили в над 250 населени места в 27 от общо 31 провинции на страната.
Безредиците не подминаха и силите за сигурност. Иранската агенция Fars съобщи, че 250 полицаи и 45 членове на паравоенната милиция Басид са били ранени при сблъсъци с протестиращите. Според Times of Israel досега са загинали 29 демонстранти, четири деца и двама служители на реда.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп сигнализира готовност да се намеси, ако иранските власти използват насилие срещу мирните протестиращи. На 2 януари Тръмп заяви, че САЩ са „готови“ да реагират в защита на демонстрантите, като подчерта в платформата Truth Social, че всяка смъртоносна репресия от страна на иранските сили ще доведе до незабавни американски действия.
Бившият принц на Иран, Реза Пахлави, също се изказа в подкрепа на протестиращите. Чрез публикации в социалните мрежи той осъди убийствата на демонстранти в градове като Малекшахи и Илам, сравнявайки последните атаки с клането в Заедан през 2022 г. Пахлави призова иранците да продължат съпротивата, представяйки вълненията като борба за легитимност и евентуалния крах на режима на Хаменеи. В интервюта за Wall Street Journal той заяви, че активно участва в ръководството на преход, целящ самоопределение, свобода и възстановяване на Иран.
Наблюдатели отбелязват, че влиянието на последните военни действия на САЩ, включително залавянето на президента на Венецуела Николас Мадуро, е вдъхнало смелост на иранските протестиращи и е добавило напрежение в целия Близък изток.
Бившият индийски посланик в Иран Гадам Дармендра характеризира безредиците като предимно икономически мотивирани. Въпреки че протестите в Иран не са рядкост, той подчерта, че тази вълна се отличава с мащаба си и с участието на влиятелни обществени групи като търговци. Според него демонстрациите започнали в края на декември и за период от 9–10 дни се разпространили в множество градове заради широко разпространено недоволство от нарастваща инфлация, висока безработица и икономическа неефективност.
Дармендра отбелязва, че участието на търговската класа, която затвори магазини и се включи в уличните протести, е необичайно и е дало импулс на движението. По-късно се присъединиха и студенти, засилвайки обхвата и интензивността на вълненията. Основните искания на протестиращите са съсредоточени върху икономическите проблеми, като лозунги и плакати осъждат високите цени, недостига на работни места и правителствената неефективност.
Въпреки първоначалния пик, Дармендра отбелязва признаци за намаляване на интензивността. Числеността е спаднала от над 3 000 протестиращи до около половината, което може да показва известно охлаждане на обществената активност. Въпреки това устойчивостта на протестите продължава да привлича международно внимание, особено от страна на американските и израелските политици, които обмислят възможните мерки за реакция.
