България се изкачи до третото място в Европейския съюз по най-ниска безработица, показват най-новите данни на европейската статистическа служба Евростат за ноември 2025 година. Показателят за страната падна до 3.5%, като единствено Малта (3.1%) и Полша (3.2%) отчитат по-ниски стойности. Чехия дели второто място с Полша.
На пръв поглед данните звучат като икономически триумф, но икономическият анализ разкрива по-дълбоки структурни проблеми зад сухата статистика.
Свиването на безработицата съвпада с период на тежък спад в индустриалното производство у нас, което се срина с над 7% в края на миналата година. Липсата на свободни работни ръце се превръща в основна спирачка за растежа на бизнеса, особено в индустриалните зони като Русе, където предприятията не могат да намерят квалифициран персонал за новите технологии.
В Еврозоната ситуацията е различна – там безработицата се задържа на ниво от 6.3%, докато за целия ЕС тя е 6.0%. България се движи значително под тези средни стойности, което според икономисти се дължи основно на демографския срив и емиграцията, които "изчистват" списъците на безработните по естествен път.
Въпреки рекордно ниската обща безработица, младите хора в България продължават да срещат трудности. Данните на Евростат показват, че младежката безработица в ЕС остава висока – 15.1%. У нас делът на младите хора е най-ниският в целия съюз, което прави всеки незает младеж още по-скъп ресурс за икономиката.
Според статистиката, през ноември 2025 година без работа в целия ЕС са били малко над 13 милиона души. В България обаче, проблемът вече не е липсата на работни места, а липсата на хора, които да ги заемат.
Разбивката по пол показва, че жените в ЕС по-трудно намират работа (6.2% безработица) в сравнение с мъжете (5.8%). У нас тази ножица също съществува, но е по-малко осезаема поради общия дефицит на кадри на пазара.
